Първа линия в медикаментозното лечение на остеопороза са антирезорптивните медикаменти, т.е. които намаляват костното разграждане. Най-използвани са бисфосфонатите и денозумаб (Пролиа). Съществуват обаче и други лекарства за повлияване на ниската костна маса.
Аналози на паратиреоидния хормон (ПТХ
Паратиреоидният хормон се отделя от паращитовидните жлези и има основно значение в обмяната калция и фосфора в тялото, както и за минерализирането на костта. Терипаратидът е лабораторно създаден белтък, който представлява активната част от молекулата на паратхормона.
Ефектът на терипаратид върху костта е анаболен, т.е. той спомага за изграждането на нова кост, като стимулира кост-образуващите клетки (остеобласти). Допълнително увеличава усвояването на калция от червата и намалява отделянето на калций и фосфор през бъбреците.
Терипаратид е показан за лечение на първична остеопороза при мъже и жени с висок фрактурен риск. Рисковите фактори са възрастта, ранна менопауза, ниско телесно тегло, фамилност за счупвания на бедрена шийка, ниска костна плътност и повишена костна загуба, оценена чрез маркерите за костно разграждане (бета-кросс лапс).
Допълнително, това лечение с подходящо и при пациенти с остеопороза, вследствие на лечение с високи дози кортикостероиди (>7,5 мг дневно за поне 6 месеца). Особено благоприятно е при пациенти със счупвания гръбначни прешлени. Проучвания показват, че двегодишно лечение с терипаратид намалява рискът от фрактура на прешлен с 74%, а на бедро – с 39%.
Препоръчва се лечението да започне преди използването на бисфосфонати, защото има данни, че приемът им може да намали ефекта на терипаратид. Терапията продължава от 18-24 месеца, като след спирането й е уместно да се продължи с антирезорптивен медикамент, за да може да се задържи натрупаната костна маса.
Терипаратид е противопоказан при пациенти с повишен серумен калций и паратхормон. Страничен ефект е покачване стойностите на калция в началото на лечението. При проучвания върху гризачи, приложението на терипаратид е свързано с повишен риск от остеосарком. Затова не се прилага при пациенти със злокачествени заболявания на скелета и при костни метастази, както и при анамнеза за предшестваща лъчетерапия.
Селективни модулатори на естрогенния рецептор
Най-популярен е Ралоксифена. Той се свързва с естрогенния рецептор в клетките на костта, като се имитира действието на самите естрогени. Ралоксифенът увеличава костната плътност в областта на гръбначния стълб и бедрото. Основният му ефект обаче е върху гърбнака, като намалява рискът от счупвания на прешлени с 30-55% след 3 годишно лечение.
Това лечение може да се провежда само при определени показния. Може да се започне при жени с нисък риск от дълбока венозна тромбоза и при които лечението с денозумаб или бисфосфонати не е подходящо. Подходящ е при жени с висок риск от рак на гърдата, тъй като намалява честотата на естроген-чувствителен карцином.
Основните странични ефекти са тромбоемболизъм, горещи вълни и изпотявания, крампи, болки по ставите.
Хормон-заместителна терапия
При жени в менопауза, приложението на заместително лечение с естрогени, оказва благоприятен ефект върху костната маса и намалява нейната загуба. Такава терапия може да се прилага при жени под 60 годишна възраст и менопуаза, настъпила преди по-малко от 10 години. Особено благоприятно е при наличие на изразени вазотоморни и климактерични симптоми, като обилно потене, горещи вълни, влагалищна сухота.
Хормон-заместителната терапия е показана основно за облекчаване на тежките менопаузални симптоми, а намаляването на фрактурния риск е допълнителен благоприятен ефект. Тя не е лечението на избор за остеопороза, тъй като има множество странични ефекти. Увеличава рискът от дълбока венозна тромбоза, карцином на гърдата и инсулт.
Калций и витамин Д
Има становище, че калций и витамин Д трябва да се включат като допълнение при всички режими на лечение на остеопорозата, за да се подобри костната минерализация и да се задържи костната маса. Те трябва да се използват и при лечение с кортикостероиди, за превенция на остеопороза.
Препоръчителният дневен прием на калций за възрастни е около 1000-1200 милиграма, а на витамин Д – поне 600 единични дневно, като в зависимост от нивата му кръвта, дневната доза може да се повиши и до 4000 единици дневно.
Освен медикаментозното лечение, трябва да се предприемат мерки и за промяна в стила на живот. Препоръчва се повишаване на физическата активност и спиране на тютюнопушенето. Диетата трябва да е богата на калций и вит. Д. Добре е да се ограничава алкохолът и приемът на кафе (до 1-2 чаши дневно).
4663
