След установяване на хипотиреоидизма (намалена функция на щитовидната жлеза) следва да се помисли и за неговото лечение. В най-общи линии, то е заместително, т.е. липсващите хормони на щитовидната жлеза се набавят чрез прием на таблетки.

 

Хормоните на щитовидната жлеза да два – тироксин и трийодтиронин. Тироксинът (Т4) е неактивен прохормон, който след отделянето си от жлезата, се преобразува в трийодтиронин (Т3), който всъщност е активният хормон и осъществява биологичен ефект.


 

Разработени са синтетични аналози и на двата хормона, които се приемат под формата на таблетки. В практиката се предпочита лечението с левотироксин (аналог на прохормона Т4). След приемът му, той се усвоява в тънките черва и се превръща в активния Т3 в периферните тъкани. Доказано е, че лечението с левотироксин е напълно достатъчно, за да се компенсира адекватно хипотиреоидизма.

 

Дозата на медикамента зависи от много фактори. На първо място са нивата на TSH (тиреостимулиращия хормон от хипофизата), възрастта, сърдечносъдовият риск. Обичайната пълна заместителна доза е 1,6 микрограма на килограм тегло. Ако все пак щитовидната жлеза има някаква остатъчна функция, може да са достатъчни и по-ниски дози.

 

При по-млади пациенти със здрави сърца, може да се започне и с цялата очаквана доза, докато при по-възрастни пациенти със сърдечносъдови проблеми, се започва бавно и постепенно. Обичайно в началото се назначават 25 до 50 мкг, след което през 6-8 седмици дозата се коригира. 

 

Как разбираме, че лечението работи?

След около 3-5 дни могат да се наблюдават първите симптоми на подобрение, като след 4 до 6 седмици, оплакванията могат напълно да изчезнат. Проследяването на лечението се осъществява с изследване на TSH.

 

Както показва името му, тиреостимулиращия хормон или TSH, стимулира щитовидната жлеза да отделя хормони. Когато нейната функция е намалена, хипофизата усеща ниските нива на тиреоидни хормони в кръвта и започва да отделя TSH.

 

Той предизвиква повишаване функцията на жлезата и разрастване на нейната тъкан (което може да доведе до увеличаване на размерите й или „гуша“). Когато обаче жлезата не може да насмогне с производството на хормони, настъпва явен хипотиреоидизъм с повишен TSH и ниски Т3 и Т4.

 

TSH се променя бавно във времето, затова изследването му трябва да става не по-рано от 4 седмици след включването на терапията или промяна в дозата на левотироксин, а най-добре е това да стане след 6 седмици. Ако и след този период, TSH все още е висок, тогава дозата може да се увеличи.

 

Нормалните му нива показват, че в кръвообращението има достатъчно тиреоидни хормони или т.нар. еутиреоидизъм. В тези случаи се препоръчва следващ контрол след 6 до 12 месеца, тъй като се счита, че е намерена оптималната доза тироксин.

 

В случай, че дозата е прекалено висока, а продължава да има хипотиреоидизъм, трябва да се търсят фактори, които да намаляват усвояването на медикамента.

 

Усвояването на левотироксина може да бъде значително забавено от приема му с храна или други медикаменти. Затова се препоръчва той да се пие поне 60 минути преди първото хранене за деня или преди лягане, като трябва да са минали минимум 3 часа след вечеря. Кофеинът, соята, железните и калциевите препарати, инхибиторите на протонната помпа, значително намаляват неговата резорбция и, ако е възможно, приемът им да е с 4 часа разлика.

 

Състояния, които също намаляват неговото усвояване, са гастрит с доказан Helicobacter pylori, атрофичен гастрит и цьолиакия.

 

При около 10 – 20% от пациентите, лечението с левотироксин е недостатъчно ефективно. В случаите, когато хормоните вече са в норма, но все още има оплаквания, може да се включи към терапията и синтетичен Т3, като съотношението на дозите е 10-14:1 в полза на Т4.

 

Страничните ефекти от терапията се проявяват при надвишаване на необходимата доза. Тогава възниква състояние на тиреотоксикоза (заради високите нива на хормони в кръвта). Най-честите симптоми са сърцебиене, прескачания на сърцето, предсърдно мъждене, тремор, безсъние, повишена нервна възбудимост. В такива случаи е уместно изследване на TSH и при ниски стойности, дозата на левотироксин да се намали.

 

Лечението на хипотиреодизма в повечето случаи е доживотно. Терапията с левотироксин е ефективна и евтина. Нужен е обаче периодичен хормонален контрол, за да може дозата му да бъде оптимална.

 

4417