Не само кокаинът, но и амфетамините, метамфетамините и MDMA (екстази) спадат към групата на стимулантите. Те имат сходен механизъм на действие – повишават количеството на катехоламините (допамин, серотонин и норадреналин) в определени зони на централната нервна система. Този им ефект има за последствие изживяване от употребилия на чувство за еуфория, прилив на енергия, предизвикателно поведение, халюцинации, промяна в ритъма на сърцето, изпотяване, болки в гръдния кош, активиране на мозъчната система на възнагражение и др.
Остра интоксикация
Симптомте от острата интоксикация с този тип наркотици могат да бъдат от неприятни за интоксикирания и околните до животозастрашаващи по степен и да налагат лечение.
Срещу веществата от групата на стимулантите не съществува специфичен антидот.
Пациентът трябва да бъде настанен в тиха и спокойна обстановка, където да могат да се мониторират основните му жизнени функции – кръвно налягане, пулс, дихателна честота, ЕКГ, осигуряване на добра ветилация, хидратация при дехидратиране, охлаждане при хипертермия.
При агресивно или рисковано поведение пациентът трябва да се предпазва от самонараняване. В случаи на силно вълнение (както психично, така и физическо) е уместно приложението на препарати от диазепамов тип, както и седиращи невролептици.
Ако интоксикацията е с MDMA може да се приложи предизвикване на повръщане или стомашна промивка.
Тежката интоксикация със стимуланти може да се усложни с рабдомиолиза – процес на разграждане на мускулни клетки. Това не е толкова опасно за самите мускули, колкото за най-финия филтър на кръвта – бъбреците. Разпадните продукти от рабдомиолизата могат изключително много да ги натоварят и да се стигне до бъбречна недостатъчност, налагаща хемодиализа.
Освен с всичко гореописано, острата интоксикация може да причини още и психотичен синдром. Тогава наложителни са мерките за безопасност на пациента и околните и отново показани са препаратите от диазепамов тип, а при нужда – и антипсихотици.
Обикновено психотичните симптоми отзвучават в рамките на няколко дни и едва при до 15% от пациентите се задържат до около месец след интоксикацията, като в тези случаи най-често се касае за пациент с подлежащо психиатрично заболяване.
Абстинентен синдром
Обикновено до зависимост се стига след няколкогодишна регулярна употреба на стимулант. Един от белезите на зависимостта е появата на абстинентен синдром при опит за преустановяване приемането на наркотика.
Леката абстиненция може спокойно да бъде овладяна и в домашни условия, единствено с психологичната подкрепа на близки, приятели и евентуално специалист или личен лекар.
Добре балансираната диета, богата на веществата фенилаланин, тирозин и L-триптофан може да подпомогне възстановяването. Такива храни са шоколадът, бананите, зеленчуковият бульон и др.
По-тежките форми на зависимост, както и пациентите с придружаваща зависимост към алкохол, бензодиазепини, опиати и др. изискват лечене в специализирани клиники с непрекъснат контрол на общото сътояние, поведението и рискa от самоубийство.
Няма специфичен медикамент за овладяване симптомите на абстинентен синдром, предизвикан от стимуланти. Те могат да се купират с различни симптоматични средства. Все пак, в някои случаи се прилагат допаминергични антидепресанти. Средствата от диазепамов тип са показни при безсъние и силно вълнение, както и в случаите на психотични епизоди.
Зависимост
Лечението на зависимостта към стимуланти изисква по-комплексен подход, който не се изчерпва единствено с овладяване на абстинентния синдром.
Протичането на зависимостта има хорничен ход, при който продължителни „чисти“ периоди се редуват с релапси.
В лечението на зависимостта важно място заема подкрепата в социален и семеен контекст, както и групите за взаимопомощ. Позитивно може да се отразят и промени в начина на живот – като например промяна в професията и средата.
