В случай на инфаркт на миокарда хоспитализацията е неизбежна. В днешно време около 80 % от пострадалите от инфаркт хора преживяват инцидента най-често благодарение на бързия им прием в центъра за интензивни грижи. За това е важно хоспитализацията да последва след най-ранните симптоми.

 

Лечение в спешен порядък


Болният човек веднага се поставя под наблюдение с помощта на апаратура, с която се следят електрокардиограма, пулс, артериално налягане и дихателен ритъм.

 

Лечението започва незабавно и се адаптира според промяната в състоянието на пациента. Много често то включва фибринолитици, производни на нитратните препарати, хепарин, аспирин и лекарства, целящи да намалят болката, тъй като миокардният инфаркт е силно болезнен.

 

Коронарографията е не само диагностична, но може да бъде и лечебна процедура. Тя  позволява да се разбере къде е стеснението на коронарната артерия, да се определи тежестта на това стеснение и евентуално да се предприемат мерки за разширяването ѝ (ангиопластика), ако е необходимо. В други случаи е възможно да се пристъпи към хирургична интервенция и създаване на байпас.

 

Ако забавянето между началото на симптомите и започване на лечението е по-малко от 90 минути, за пациента ще бъде от полза извършването на ангиопластика. Тя се състои в разширяване просвета на стеснената артерия с помощта на раздуващо се балонче, въведено в нея чрез специален катетър. Целта е да се възстанови циркулацията на кръвта. Интервенцията се последва от поставяне на стенд – малко метално устройство, което поддържа артерията с отворен просвет.

 

Ако забавянето е повече от 90 минути, лекарите ще пристъпят към процес, наречен тромболиза. Той се състои във въвеждането на медикамент, който е способен да разгради кръвния съсирек, запушил коронарната артерия. Това е силно ефикасно лечение, което обаче има и странични реакции. Те се дължат именно на механизма му на действие – в един процент от случаите е възможно да причини мозъчен кръвоизлив.

 

В последствие независимо от проведеното лечение, при неговия успех пациентът се „обездвижва“ – оставя се на постелен режим за пет до седем дни с постоянни венозни инфузии, които опосредстват приема на необходимите медикаменти.

 

Поведение в дългосрочен план

По време на хоспитализацията на пациента ще бъдат проведени различни изследвания, за да се оцени степента на уврежданията.

  • Електрокардиограма. Освен за диагностика на миокарден инфаркт, след лечението тя може да послужи за засичане на новопоявили се нарушения в сърдечния ритъм;
  • Ехография и доплер на сърце – те визуализират структурите на сърцето, кинетиката на неговите движения, както и движението на кръвта в него;
  • Коронарография;
  • Тест при усилие – той обаче не е приложим за хора със скорошен инфаркт. След известно време той е много полезен за оценка на сърдечния капацитет;
  • Сърдечната сцинтиграфия след инфаркт е методът, който визуализира дали засегнатата зона е все още витална – жива. Тази информация е безценна, защото ако миокардът вече не е витален, байпасът няма да помогне.

Всички тези изследвания помагат да се определи и дългосрочният план за лечение на пациента.

 

Медикаменти

За да се предотврати рецидив на инфаркта, на повечето пациенти се изписват група от лекарства с абревиатура BASIC. Тези инициали отговарят на:

  • Beta blockers – бетаблокерите доказано удължават живота на пациентите, намаляват артериалното налягане и сърдечната честота.
  • Антиагреганти – особено аспиринът за предотвратяване формирането на нов кръвен съсирек
  • Statins – статините намаляват нивото на холестерола. Високият холестерол както и дислипидемията са едни от ключовите рискови фактори за атеросклероза.
  • I – инхибитори на конвертазата. Едни от най-масово използваните лекарства при артериална хипертония.
  • Сontrol – това не е лекарство. Става въпрос за контрол върху рисковите фактори – прекратяване на тютюнопушенето, отслабване при наднормено тегло и други.

Много често лечението продължава през целия живот на човека.

 

Сърдечносъдова реадаптация

След периода на възстановяване, през който пациентът се отдава на пълна почивка, настъпва моментът на реадаптация – прогресивно възстановяване на физическата активност, по време на което сърдечният мускул да възвърне своя капацитет към усилия. Както всеки друг мускул, така и сърдечният има нужда от упражнения. В началото на легло, впоследствие в стаята и коридорите на болницата, а накрая и под грижите на рехабилитатор. Тези усилия целят пострадалият човек да възстанови нормалния си ритъм на живот и отново да е активна фигура в личен и професионален план.