Лаймската болест е заболяване, което се причинява от бактерии, а пък те засягат човек най-често при ухапване от кърлеж. Заболеваемостта, разбира се, е сезонна, във връзка с жизнения цикъл на кърлежите, които са основни преносители. Кърлежът може да попада върху кожата, но последствията от болестите, които пренася, могат да засегнат и сърцето. Ако не се лекува в началните й фази, около 10 % от пациентите с лаймска болест могат да пострадат и от сърдечно засягане. Тежестта на това засягане е различна, варираща от леки, безсимптомни нарушения в провеждането до тежки, потенциално фатални аритмии или сърдечна недостатъчност.


За лаймската болест

Тя е трансмисивна инфекция (предаваща се по кръвен път), причинена от бактерия (Борелия) и се пренася предимно от кърлежите от рода Иксодес. Кърлежът трябва да е останал фиксиран върху кожата на човека за поне 24 до 48 часа, за да се предаде инфекцията. Инкубационният период варира от 3 до 32 дни. Диагнозата е с установяване на антитела в кръвта на човека срещу бактерията. След период от 3 до 6 седмици нивото на IgM антителата достига пик, след което спада в рамките на 2-3 месеца, докато нивото на IgG се увеличава по-бавно в порядъка на месеци и остава налично през целия живот на човека. Като се имат предвид тези интервали (преди повишаването на IgG и при прехода между IgG и IgM) е важно при един негативен тест след няколко седмици той да бъде повторен.



Болестта еволюира в 3 фази. Първата се развива след инкубационен период и се представлява от типично кожно засягане на мястото от ухапване на кърлежа, наричаща се мигрираща еритема (циркулярно зачервяване като мишена). То може да бъде както основен и ясен признак за лекаря, така и да остане неразпознато за пациента. Няколко седмици до един месец след това и при условие, че не е проведено никакво лечение, се развива вторият стадий на заболяването, който отговаря на неговото разпространяване. При него има увеличаване на кожните лезии, поява на системни симптоми и на неврологично и/или кардиологично засягане. Критичният трети стадий се развива след месеци или години еволюция на заболяването и се характеризира със ставно и неврологично засягане.


Подходящо лечение е антибиотична терапия за период от две-три седмици. Тежките случаи може да наложат хоспитализация и парентерална терапия.


Сърдечни поражения


Те се развиват във вторичния стадий, обикновено няколко седмици до един месец след трансмисията (ухапването на кърлежа). Засягането в този стадий най-често е мултиорганно, но сърцето може да бъде единствената проява.


Болествотворните бактерии могат да засегнат всяка една структура на сърцето – миокарда, проводната система, тъканите на перикарда и ендокарда, както и самите кръвоносни съдове, които изхранват сърцето. Тъканните увреди са последствие от имунния отговор и отприщения възпалителен процес.


Изследванията показват, че в повечето случаи сърдечното засягане е малко или безсимптомно, като най-честите оплаквания са палпитациите (сърцебиене). Задухът, гръдната болка, синкопът и дори внезапната сърдечна смърт са възможните други прояви. При всички положения важно е да се знае, че сърдечното засягане може да бъде единствената проява на лаймската болест, както и че представлява основна причина за смъртността й.

  • Ритъмно-проводни нарушения

Те са най-честото сърдечно усложнение с променлива тежест. Лекостепенните увреди от порядъка на синусова брадикардия и атриовентрикуларен блок първа степен често остават незабелязани, поради което честотата им е трудно да бъде оценена. До 50 % от пациентите със сърдечно засягане проявяват пълен атриовентрикуларен блок. Появата на тежки усложнения е непредвидима, поради което при сърдечни засягания е оправдано често да се прави ЕКГ или пациентът да е на мониторно следене.


Според локализацията на увредите могат да се появят различни видове блокове – атриовентрикуларен, синуатриален, интравентрикуларен. Атриовентрикуларният нодул изглежда най-уязвимият елемент на проводната система при тази болест. 


Тахиаритмиите могат да се наблюдават, но са по-редки.


Следва продължение