Лаймската болест или наричана още лаймска борелиоза е широко разпространено заболяване, което има хронично-цикличен ход на протичане. Характеризира се с кожни лезии, засягане на ставите, сърдечния мускул и нервната система. Заболяването протича в няколко клинични стадия, като могат да бъдат засегнати различни органи и системи.
 
Заразяването става след ухапване от заразен кърлеж. Възприемчивостта е всеобща, предаване от болен на здрав човек все още не е доказано, т.e. той не е може да бъде източник на зараза. Във втората половина на миналия век в град Лайм (САЩ) са наблюдавани случаи на ревматоиден артрит при юноши, при които епидемиологично проучване установява връзка с ухапване от кърлеж. По-късно ставното засягане остава под името Лайм-артрит.
 
Механизмът на заразяване е трансмисивен, както чрез ухапване от кърлеж, така и чрез предаване от заразена майка на плода (трансплацентарно). По отношение на заболяването цикличното протичане се дължи на продължителното съществуване на причинителя в организма, тъй като борелиите имат механизми за успешно прикриване от имунната система, като по този начин не позволяват да бъдат унищожени от имунните клетки (имунна мимикрия).
 
Инкубационният период е в рамките на дни до месец след ухапване от заразен кърлеж. Клиничната картина преминава през три последователни стадия, протичащи с периоди на липса на симптоми между тях (ремисии). За всеки от стадиите е характерно наличието на специфични кожни промени. Първите два стадия се разглеждат като ранна инфекция, а последният, трети стадий, като късна борелиоза.
 
Леките форми на заболяването могат да протекат с прояви от страна на един орган и система или без никаква симптоматика (субклинично). За разлика от това, при тежките форми на заболяването се наблюдава засягане на няколко системи едновременно. Симптомите могат да бъдат преходни, повтарящи се или хронични.
 
В първия стадий на заболяването клиничната картина се владее основно от кожните прояви, но е възможно да се развие клиника на менингорадикулерно дразнене. То се изразява в болки и скованост на вратната мускулатура, както и силно по интензитет главоболие.
 
През втория стадий на заболяването – седмици до месеци след стихването на първоначалните симптоми има вероятност от поява на мигриращи болки по ставите. Най-често артритът засяга големите стави – колянна, глезенна. Артритът е от типа олигоартрит – засягане на малко на брой стави, като често той е асиметричен – не засяга две еднакви стави едновременно.
NEWS_MORE_BOX

 

В междупристъпните периоди е възможно да се появи симптоматика отстрана на околоставните меки тъкани. Отстрана на нервната система се наблюдава засягане на различни черепно-мозъчни нерви, най-често седми, който има отношение към мускулатурата на лицето.
 
Прояви на полирадикулоневрити и на менингити (засягане на мозъчните обвивки) също не са изключени. Възпалението на оптичния нерв води до проява на очна симптоматика.
 
Често сърцето също не остава пощадено – най-често клиничната картина, свързана със засягането му, се изразява в появата на ритъмно-проводни нарушения.
 
През трети стадий на заболяването доминират ставните увреждания, които могат да доведат и до трайна инвалидизация.
 
При леките форми на лаймската болест е възможно да има оплаквания от парестезии (мравучкане, парене по хода на нерва), без обективни отклонения в неврологичния статус.
 
За профилактика на заболяването е от значение ухапаните лица да бъдат под медицински контрол в рамките на 1 месец след ухапването. Освен това болните се хоспитализират за лечение и след изписване се диспансеризират в рамките на 2 години. 3568