В практиката често се налага да използваме тестовете – орален глюкозотолерантен тест (ОГТТ) и кръвнозахарен профил (КЗП). Те влизат в съображение при лица със съмнение за отклонения в нормалните стойности на кръвната захар, т.е. при недиабетици или при лица с известен захарен диабет. Нерядко употребата им е погрешна и е добре да знаем кога, при кого и кой тест е показан.


Орален глюкозотолерантен тест (ОГТТ)

ОГТТ е функционален тест, който се провежда посредством 2 или 3-кратно измерване на кръвната захар - на гладно, 1 и 2 часа след прием на стандартна доза глюкоза – 75 грама. Тестът се провежда на гладно, след поне 8 часово гладуване на пациента. Желателно е в предходните дни той да се е хранил нормално, без да се е подлагал на драстични диети с ограничаване на въглехидратите. 


 

Тестът започва с измерване на кръвната захар на гладно, след което пациентът изпива разтворената глюкоза в 250-300 мл вода за около 5 минути и отново кръв се взема на 1-вия и 2-рия час. Изследването на кръвната захар на 1-вия час не е задължтелно. Няма все още общоприета норма за кръвната захар на 60-та минута. Изследването на кръвната захар в посочените интервали може да се съчетае със съвместно изследване на имунореактивен инсулин.

 

Съчетанието от тези два показателя ни помага да разберем дали пациентът има въглехидратни нарушения и/или повишени нива на инсулина (хиперинсулинемия) и инсулинова резистентност. Полезен показател в това отношение т. нар. Homa index, който се изчислява по формула, посредством измерваната кръвна захар и инсулин на гладно.


Какви са нормите за кръвната захар при провеждания ОГТТ?

  1. Кръвната захар на гладно, т.е.измерената на 0 минута нормално следва да е < 6,1 mmol/l. При стойност между 6,1 и 6,9 mmol/l е налице нарушена гликемия на гладно (предиабетно състояние). Стойност на кръвната захар на гладно ≥ 7 mmol/l поставя диагнозата захарен диабет.
  2. Кръвната захар на 120 минута от теста нормално следва да е < 7,8 mmol/l. При стойност между 7,8 и 11,0 mmol/l е налице нарушен въглехидратен толеранс (предиабетно състояние). Стойност на кръвната захар на 120 мин ≥ 11,1 mmol/l поставя диагнозата захарен диабет.

Показаните за провеждане на този тип изследване са високорискови пациенти, като: 

  • Пациенти с наднормено тегло (БМИ > 25 кг/м2;
  • Първостепенни родственици, страдащи от захарен диабет;
  • Майка, родила дете с тегло > 4 кг или при която е бил диагностициран гестационен диабет;
  • Артериална хипертония (>140/90 mmHg) или терапия за хипертония;
  • Ниво на HDL < 0,9 mmol/l и/или ниво на триглицериди > 2,2 mmol/l,
  • Нарушена гликемия на гладно или нарушен въглехидратен толеранс, установявани при предходни изследвания;
  • Анамнеза за сърдечносъдово заболяване;
  • Синдром на поликистозни яйчници или други заболявания или състояния, свързани с инсулинова резистентност,
  • Симптоми, насочващи към захарен диабет – съхнене на устата, повишена жажда, често уриниране, чести инфекции и др.;
  • Заседнал начин на живот;
  • HbA1c > 5,7 %.

 

Кръвнозахарен профил (КЗП)

Кръвнозахарният профил има диагностична стойност само при диабетици. Изследването има за цел да се анализират нивата на кръвната захар при пациента с диабет на фона на провеждана антидиабетна терапия и нормално протичащ режим на хранене и двигателна активност. Изследването включва неколкократно измерване на кръвната захар със задължително изследване на кръвната захар сутрин на гладно, преди хранене и 2-часа след прием на храна. Времето и честотата на изследване на кръвната захар може да варира според конкретните нужди на пациента.

 

При захарен диабет тип 1 се препоръчва измерване на кръвната захар преди всяко хранене или закуска, преди сън, епизодично постпрандиално. Допълнителни изследвания е необходимо  да се провеждат по време на инфекция, стрес, промяна в начина на живот, преди концепция, бременност, при неразпознаване на хипогликемии, преди физическа активност, преди шофиране и др.

 

При захарен диабет тип 2 се препоръчва измерване на кръвната захар:

  • Преди всяко хранене или закуска, преди сън, епизодично постпрандиално – при интензифицирана инсулинова терапия;
  • На гладно, стъпаловидно след хранене, преди сън при конвенциална инсулинова терапия  - с инсулинова смес или само с базален инсулин;
  • Веднъж дневно и кратък кръвнозахарен профил веднъж седмично при неинсулинова терапия, включваща например сулфанилуреен препарат;
  • Допълнителни измервания – по време на инфекция, стрес, промяна в начина на живот, преди концепция, при бременност, при неразпознаване на хипогликемии, преди физическа активност и др.