България е на първо място по болестност от кучешка тения в Европа, като през последните години у нас са регистрирани над половината случаи в целия Европейски съюз. Високата болестност се дължи преди всичко на големия брой бездомни кучета. Редица инициативи целят повишаване на информираността на обществото и подобряване на превенцията.

 

Превентирането на болестта включва на първо място обезпаразитяване на домашните любимци и добитъка, както и поддържането на висока хигиена и провеждането на санитарно-хигиенни мероприятия, тъй като заразяването на човека става чрез контакт с почва и вода, съдържащи яйца на причинителите.


 

1. Кучешката тения...

Кучешката тения (ехинококозата) е паразитно заболяване, причинявано от плоски червеи от рода Echinococcus. Те са ендопаразити със сложен жизнен цикъл, преминаващ през три жизнени форми (яйце, ларва и възрастен червей) и два гостоприемника - междинен и краен.

 

Съществуват три основни форми на заболяването, причинявани от три различни биологични вида. Това са кистозната, алвеоларната и поликистозната ехинококоза.

 

Възрастната форма се развива в червата на кучетата и други месоядни от род Кучета, понякога в котки. Те се явяват крайни гостоприемници за паразита. В червата на крайния гостоприемник паразитът образува голям брой яйца, които се изхвърлят във външната среда, откъдето по хранителен път попадат у някой от междинните гостоприемници – овце, кози, крави, прасета, гризачи и, инцидентно – човека. Не e възможно предаването от човек на човек.

 

След като се излюпи от яйцето, ларвата пробива стените на тънките черва и с кръвотока достига вътрешните органи – най-често черния или белия дроб. Възможно е обаче да достигне и мозъка, сърцето, далака, очите и др. Във вътрешните органи на междинните гостоприемници ларвата се вгнездява и започва да пъпкува (размножава се по безполов път), формирайки т.нар. ехинококов мехур. Морфологията на яйцата, мехура и възрастния индивид зависи от вида на причинителя. От животни са били изваждани ехинококови мехури с големина на детска глава. При кистозната ехинококоза, която е най-често срещаната при хора, мехурът е млечнобял, еластичен и изпълнен с течност.

 

При поглъщане на ехинококовите мехури от краен гостоприемник те попадат в червата му, където се превръщат във възрастни форми, с което цикълът се затваря.

 

2. Клиничната картина

 

Клиничната картина зависи от формата на заболяването и засегнатия орган. При попадане на причинителя в белия дроб се развиват задух, кашлица и болка в гърдите. Ако е поразен черния дроб се появяват коремни болки, жълтеница, треска и уголемяване на органа. Особено опасно е развитието на ехинококовия мехур в мозъка или очите. Възможен е и различно продължителен безсимптомен период, ако кистите не засягат жлъчни пътища, нерви, съдове или други органи.

NEWS_MORE_BOX

 

3. Диагноза и лечение

 

Диагнозата се поставя чрез прилагане на техники за образна диагностика – рентгенография, компютърна томография или сонография за визуализиране на кистите; извършване на кръвни тестове за откриване на антитела към причинителя и серологични тестове за потвърждаване на диагнозата.

 

Лечението се осъществява чрез хирургично отстраняване на кистите и последваща медикаментозна терапия с албендазол или мебендазол.