Ку треската представлява инфекция, причиняваща се от Coxiella burnetii. Най-често протича със симптоми, които силно се доближават до тези на грипа. Може да протече с хрема, но в зависимост от имунитета на човек и числото на микроорганизмите, които са навлезли в организма е възможно развитието на бронхит или пневмония. Може да се развие като остра инфекция, но при наличие на огнище от нашествениците в организма дълго време, тази инфекция се превръща в хронична.
 
Първите данни за този вид заболяване са регистрирани в Австралия, тогава започва да се нарича Querry fever – неясна треска. След като се регистрират случаи в страните от Средиземноморието, получава наименованието „Балкански грип“. Затова и в други източници може да се срещне с тези синоними. Инкубационният период е в рамките на 1-3 седмици.
 

Как се разпространява този микроорганизъм и кои са професиите с повишен риск за заразяване?

Попаднали в околната среда микроорганизмите са много устойчиви. Проникнали в организма те се разполагат вътреклетъчно и така се предпазват невредими от опитите на имунната система да ги унищожи. Резервоар и източник са кърлежите, също домашни животни – говеда, овце, кози, както и някои диви животни – лисици, лалугери и други. Болният човек не представлява опасност за пряко заразяване на околните.
 
В зависимост от преносителите на зараза, има няколко професии, които са подложени в по-голяма степен на риск от заразяване, спрямо други. Главно това са занимаващите се с животновъдство и в индустрията с животински продукти. Това са ветеринарни лекари, също работещите в кланици, занимаващите се с кожухарска индустрия, месари, фермери и други.
 
Най-често заразяването става по въздушен път – чрез вдишване на прахови частици, съдържащи микроорганизма. Друг начин е ухапването от кърлеж – нарича се трансмисивен – чрез кръвта. При консумацията на непреварено заразено прясно мляко и сурово месо също има опастност – тогава заразата е по алиментарен начин(чрез храната).
 
Клиничната картина може да бъде от безсимптомна до тежко протичане и смърт. Най-често започва като инфекция на горните дихателни пътища със задух, кашлица, повишаване на телесната температура, втрисане, главоболие. Понякога се появява и диария. В други случаи се уврежда главно черният дроб с картина, приличаща на хепатит – болка и тежест в областта на черния дроб, както и повишаване на чернодробните ензими в кръвта. Усложненията зависят от органите, в които се разпространява заразата. Засягането на сърцето може да протече с картината на ендокардит – възпаление на най-вътрешната обвивка на сърцето.
 
NEWS_MORE_BOX

Как се поставя диагнозата?

Диагнозата се уповава на клиничната картина, съобщение за други случаи на Ку треска в областта, както и изследване за наличие на антитела, срещу този микроорганизъм. Ако инфекцията е прясна се повишават т.нар. – IgM , а при хроничен развой на заболяването се увеличават антителата от групата IgG. За окончателна диагноза се прави микробиологично изследване. 
 
За да бъде профилактирана инфекцията и за да се унищожат потенциалните огнища се вземат комплекс от мерки. Това са строг ветеринарен контрол над животните, използване на предпазно облекло, както и специални ръкавици и очила, осигуряващи защита при случаи на заразени животни. За работещите в животновъдството се препоръчва поставянето на ваксини. След преболедуване се придобива имунитет, който е траен и до живот. Много редки са случаите на повторно боледуване. Прави се дезинфекция на местата, където са били заразените животни. Извършва се и пръскане срещу кърлежи, особено в летните месеци.