Според проучвания между 30 и 40% от населението на Европа страда от някаква форма на късогледство – внушителна цифра. Състоянието се обсъжда като еволюционен феномен и белег на интелигентност, но от друга страна може да доведе до редица тежки усложнения или да принуди бременните да прибегнат до Цезарово сечение за да изродят рожбите си.
 

Как вижда окото?

Окото възприема околния свят чрез светлинни лъчи. Вещите, сградите, природата и въобще всичко, което ни заобикаля, отразява попадналите върху него светлинни лъчи и всъщност окото ни регистрира именно това отражение.
 
Според законите на физиката всички тези отразени лъчи се движат успоредно в пространството и по този начин попадат очите ни. Там те преминават през роговицата, лещата и стъкловидното тяло и достигат до крайната си дестинация – ретината.
 
Ретината не може да възприеме ясно тези успоредни лъчи – нужна ѝ е една фокусна точка. Тази роля изпълняват основно роговицата и лещата, които така пречупва постъпващите лъчи, че те започват да се движат към общата фокусна точка – конвергират.
 
За да получим ясен и отчетлив образ, нужно е фокусът да се намира точно на нивото на ретината. В противен случай човекът ще страда или от далекогледство (хиперметропия) или от късогледство (миопия).
 
Колко ясно ще се види един предмет и дали ще може да се фокусира зависи много и от неговото разстояние спрямо окото. Ако то е еметропично – не е нито далекогледо, нито късогледо, то ще може да фокусира без да се напряга предмет, разположен на 5 метра от него. При едно късогледо око това разстояние е по-малко от 5 метра.
 

Какво е различно при късогледите?

Миопията е състояние, при което фокусът се получава не върху ретината, а малко пред нея, след което лъчите отново се разсейват и дават на ретината „некачествен“ материал за интерпретация.
 
Причините са две основни групи – или роговицата и лещата пречупват прекалено силно, или окото има дълга предно-задна ос. Във фината оптична система всичко има значение и отклонение с 1 мм от нормата 24 мм предно-задна ос на очната ябълка отговаря на 3 диоптъра отклонение в зрението!
 
Наследствеността има изразена роля в развитието на късогледство, особено когато става въпрос за високостепенно, злокачествено такова. Развитието на лекостепенна миопия се приема днес като приспособителна мярка на човека към съвременните условия на живот.
 
В действителност някога „нормалните“ неща за гледане – хоризонт, животни, природни обекти – все повече се изместват от други такива, на много по-малко-разстояние – книги, екрани и тн. За това и се говори, че късогледството се асоциира с по-висок коефициент на интелигентност – те не са пряко свързани и едното не гарантира другото, но това твърдение отразява по-общо еволюционните промени.
 

Какви са оплакванията?


На първо място – това е неясното зрение надалеч. За разлика от далекогледите, късогледото око няма възможност само да подобри зрението надалеч и фокусирането отвъд някаква близка точка просто е невъзможно. За корекция на състоянето е нужна външна намеса под формата на очила или контактни лещи.
 
NEWS_MORE_BOX
Гледането наблизо, обаче, също може да бъде предизвикателство. При по-висока степен на миопия точката на ясно виждане се приближава много към очите и за да може да вижда ясно, пациентът трябва да конвергира очите (както когато на шега децата сливат очи, за да гледат към върха на носа си). При продължително четене това напряга очедвигателните мускули и причинява тежест, болка и дискомфорт в очите и челото.
 

Какви са усложненията?

При тежкостепенна миопия тази конвергенция на очите, заедно с други условия, може да доведе до конвергентно кривогледство – очните ябълки са отклонени навътре, към носа.
 
Самото удължаване на очната ябълка носи голям брой рискове и изисква редовни контролни прегледи при офталмолог. Това състояние причинява разтегляне и изтъняване на склерата, както и на ретината, което е рисков фактор за макулна дегенерация – изтънената ретина на места се „пропуква“, което става причина за прорастване на нови кръвоносни съдове с незрели стени, източник на малки кръвоизливи.
 
Отлепването на ретината пак се дължи на същите причини. Микротравмите водят до натрупване на течност зад ретината, което може да доведе до нейното отлепяне. Опасността от това състояние може да доведе и до раждане чрез Цезарово сечение.
 
Стъкловидното тяло също често е отлепено. То е разводнено и в него плуват различни мътнини, които смущават зрението на пациента.
 
Миопията се разглежда като сериозен рисков фактор за откритоъгълна глаукома.