Диабетът е хронично заболяване със социална значимост – над 400 милиона души по целия свят страдат от заболяването, като 1,6 милиона смъртни случаи годишно са пряко свързани с диабета и неговите усложнения. За разлика от други заболявания, при които скрининговите и диагностични методи се различават, тук те съвпадат напълно, което улеснява диагнозата. Разбира се, невъзможно е да бъде скринирано цялото население. Скинингът трябва да обхваща рискови групи пациенти – с фамилна анамнеза, обезитет (BMI>25), заседналост, метаболитен синдром и др.


Разделяме най-общо диабетът на първи тип (инсулинозависим, свързан с автоимунен респонс и деструкция на бета-клетките в панкреаса), втори тип (неинсулинозависим по старата класификация; свързан с инсулинова резистентност) и особени форми (напр. гестационен диабет) и др.

 


Първи тип се характеризира необходимост от лечение с инсулин, внезапно и ранно начало с характерна симптоматика (обикновено под 30 години, полидипсия, полиурия, полифагия, астено-адинамия и отслабване на тегло) и склонност към кетоацидоза. Втори тип диабет се характеризира с постепенно начало и протрахирано развитие в годините, изявява се обикновено с усложненията си (рецидивиращи урогенитални инфекции и трудно заздравяващи рани, сърдечносъдови усложнения и др.).


Изключително важен е навременният и добър контрол на хипергликемията във времето, поради нейните увреждащи ефекти върху различни таргетни органи (сърдечносъдова система, ретина, бъбреци, нерви и др.). Като цяло няма граница на хипергликемията, която да определя по-висок риск от определени усложнения, в сравнение с недиабетици. В този смисъл, по начало поставянето на диагнозата диабет е свързана с относително скъсяване преживяемостта с 5-10 години, в зависимост от типа диабет, в сравнение с недиабетици. Контролът на моментната серумна глюкоза е важен във връзка с острите усложнения на диабета и, разбира се, дава насока за терапията на пациента, но тя не може да покаже доколко контролът е адекватен.


Дали диабетът е добре контролиран се показва от гликирания хемоглобин (HbA1c), който показва средната стойност на серумната глюкоза за изминалите 2-3 месеца назад. Когато говорим за втори тип диабет, от изключително значение е и промяната в начина на живот и контрол на рисковите фактори – заседнал начин на живот, дислипидемия, диета, тютюнопушене, алкохол и др. Физическата активност е от важно значение за преодоляване инсулиновата резистентност.


Неконтролираният диабет води до т.нар. микро- и макроангиопатия, която засяга ретината, периферни нерви, бъбреци, по-ранна атеросклероза и др. В този смисъл е важен не само контролът на основното заболяване, но и периодичен скрининг с цел ранно откриване и лечение на усложненията. 


Диабетната ретинопатия е свързана със засягането на съдовете в ретината и нарушаване нормалната хемодинамика, като е  една от причините за слепота с глобално значение. 80% от пациентите с диабет развиват диабетна ретинопатия 20 години след началото на заболяването. Т.е. значение има не само контролът на заболяването, но и неговата давност. Около 10% от диабетиците вече имат диабетна ретинопатия в момента на дигностициране на заболяването. По отношение клиничната картина, могат да се наблюдават скотоми (тъмни петна пред очите), намалена контрастна чувствителност, намаляване зрителната острота и др. Съвременното лечение включва лазерно третиране, а в по-тежките случаи витректомия.


Диабетната невропатия е друго късно усложнение на диабета, което е свързано с демиелинизация на нервите и аксонална деструкция.

 

Симптоматиката включва болка и схващане на крайниците, мравучкане и загуба на чувствителност и др., което предразполага към възникването на улцерации и т.нар. диабетно стъпало. Затова е изключително важно обучението на пациентите за редовно преглеждане на краката за улцеративни изменения, както и ходенето с удобни, индивидуализирани ортопедични обувки и стелки. Ранното установяване на диабетно стъпало може да предотврати проксимална ампутация на крайника при адекватна обработка на раната, ранна антибиотична терапия и културелно изследване, както и некректомия при необходимост. В лечението на диабетната невропатия при сетивни смущения могат да бъдат влючени различни хранителни добавки с B-витаминен комплекс, трициклични антидепресанти, алфа-липоева киселина, електрофизиотерапия и др.


Късно усложнение на диабета е и диабетната нефропатия, която нетретирана води до хронична бъбречна недостатъчност и в крайна сметка терминална бъбречна недостатъчност. Необходим е редовен скрининг за протеинурия и микроалбуминурия, което е ранен маркер за бъбречно увреждане. Дали има микроалбуминурия се изчислява по съотношението ; албумин/креатинин – нормата е под 3,5; при 3,6-9,9 е гранична стойност, която изисква последващ редовен скрининг при всяко посещение, а стойности над 10 потвърждават микроалбуминурията и изискват лечение. В лечението ѝ се използват ACE-инхибитори и сартани, които водят до дилатация на изходящите гломерулни съдове и контракция на входящите, което води до намаляване на интрагломерулното налягане и филтрация. Това намалява протеинурията и предотвратява бъбречно увреждане. При продължаващо влошаване се преминава към диализни методи, като основен избор е перитонеалната диализа, поради възможността от интраперитонеално приложение на инсулинови препарати с цел постигане на по-добър отговор и контрол. Хроничната хемодиализа е непрепоръчителна при диабетици, поради наличните периферносъдови увреждания и исхемична болест на сърцето.


Необходимо е проследяване и адекватен контрол и върху придружаващите усложнения свързани с диабет тип 2 – артериалната хипертония, дислипидемията, обезитетът, сънна апнея и др., които имат значение за хроничното протичане на заболяването.