Сред едно от най-честите усложнения на хроничните белодробни заболявания е намаляването на жизнения капацитет на дифузия. Този процес стои в основата на белодробната вентилация и транспорта на кислород до тъканите и органите. По абсолютно същия механизъм, но в обратен ред, се осъществява транспортът на въглероден диоксид, който се отделя в атмосферата с издишания въздух. Доказано е, че тютюнопушенето е един от основните фактори, които при здрави пациенти провокират намаляването на белодробната дифузия, поради което с напредване на годините значително понижава възможността кръвта да се насища с достатъчно количество кислород при дишане. За пушачите е характерно, че имат повишение в плазмените нива на карбоксихемоглобин и значително понижени стойност на чист кислород.

Нарушения в процеса на дифузия може да се срещнат също така при обилна фиброза в белите дробове с придружаващи изменения по алвеоло-капилярните мембрани. Проблемите също така може да ангажират базалната мембрана, интерстициума и капилярния ендотел, обгръщащ алвеолите, през които протича процесът дифузия.

Белодробният застой при левостранна сърдечна недостатъчност причинява задръжка в белия дроб, което респективно нарушава алвеоло-капилярната дифузия. Това от своя страна значително нарушава стойностите на кислород и въглероден диоксид в кръвта. Рецидивиращите белодробни емболии и пневмонии в същия порядък причиняват спад в кислородната обмяна.

При заболявания на кръвния ред, каквото например е анемията, задължително клиничната картина протича с нарушение в дифузната функция на белите дробове, което често става причина за основния и водещ симптом при поставяне на диагнозата – задух с посиняване на кожата.

NEWS_MORE_BOX



В кръвния серум разтворимостта на въглеродният диоксид е 20 пъти по-голяма от тази на кислорода. Това е и причината, поради която при нарушаване на дифузията основният параклиничен показател е хипоксия, тоест понижено насищане с кислород на кръвта и нормо или хиперкапнея, тоест нормално или повишено ниво на въглероден диоксид.

Количеството на преведения кислород от белите дробове към кръвта се изчислява по дифузния капацитет. Това е газовият обем, който преминава от алвеолите в капилярната кръв за единица време и единица разлика в алвеоло-капилярното налягане. Този показател в някои световни медицински издания се нарича още белодробен трансфер-фактор. Коефициентът на този фактор е стойността на дифузния капацитет отнесена към обема на целия бял дроб.

В диагностиката на този основен проблем при редица белодробни заболявания стои моментната пулсоксиметрия, с която се установяват проблеми с кислородното насищане на кръвта. За верификация на диагнозата се приема за меродавно и изследването на кръвно-газов анализ от артериална кръв, където стойностите на кислород трябва да са значително по-високи, отколкото стойностите на кислород в капилярната кръв. Счита се, че за норма се смятат стойностите на кислородно насищане над 75% при нетно изчисляване. Под 50% са стойности, които са показание за спешна интубация и регулиране на кислородното съдържание в кръвта, както и започване на спешна терапия до отстраняване на основния проблем, причиняващ нарушения в газовата вентилация и дифузия на белия дроб.