Какво представлява белодробната емболия?

Белодробна емболия възниква, когато кръвен съсирек, който се е развил някъде в тялото, се предвижи чрез кръвния поток към белите дробове и запуши кръвоносен съд.


Въпреки че понякога тромбът може да се разгради сам, белодробната емболия често представлява животозастрашаващо състояние, което може да доведе до увреждане на сърцето или дори до смърт.



Съществуват множество изследвания, които биха могли да бъдат използвани за диагностиката и анализа на белодробна емболия, които включват - кръвни тестове, компютърна томография, ултразвук и ядрено-магнитен резонанс.


Какви видове кръвни изследвания за белодробна емболия съществуват?

D-димер


Изследването на D-димер в кръвта се назначава, за да помогне за диагностицирането или изключването на белодробна емболия. D-димерът представлява фибрин деградационен продукт (протеинен фрагмент), който възниква при разграждането на образувал се съсирек (тромб) в тялото. Изследването на D-димер в кръвта измерва нивата на това вещество, което се произвежда в кръвта, когато кръвният съсирек се разгражда.


Ако лекуващият лекар смята, че вероятността пациентът му да има белодробна емболия е висока въз основа на клиничната картина, може да назначи този кръвен тест.


Тропонин


На вече диагностициран с белодробна емболия пациент, може да бъде назначено изследване на тропонин, за да бъде преценено дали е настъпило някакво увреждане на сърцето. Тропонинът е протеин, който се освобождава в кръвта, при наличие на увреждане на сърдечния мускул.


BNP (натриуретичен пептид, В-тип)


Подобно на кръвното изследване за тропонини, лекарят може да назначи кръвен тест за BNP, ако пациентът е диагностициран с белодробна емболия. Този тест обикновено се назначава, за да се оцени сериозността на сърдечната недостатъчност. BNP и свързаните с него съединения се освобождават в кръвта, когато сърцето работи твърде усилено, за да изпомпва кръв. Това може да се случи при белодробна емболия поради блокирането на кръвоносни съдове.


Как се извършват изследванията и какво означават резултатите от тях?

За да бъдат извършени кръвните изследвания на D-димер, тропонин и BNP, е необходимо вземането на кръвна проба от вена на ръката.


D-димер


Ако резултатът от кръвния тест за D-димер е в нормални граници или е отрицателен и за пациента не съществуват много рискови фактори за възникването на емболия, най-вероятно той не е пострадал от белодреобна емболия.

 

Положителните резултати и високите стойности от изследването показват, че в тялото на пациента има значително образуване и разграждане на кръвни съсиреци. Резултатите от изследването на D-димери в кръвта не показват къде се намира съсирекът в тялото. Лекуващият лекар трябва да назначи допълнителни изследвания, за да получи тази информация.

 

Освен това има и други фактори, които могат да доведат до високи резултати от изследването за D-димер. Те включват:

  • Скорошна операция или травма;
  • Сърдечен удар;
  • Текуща или скорошна инфекция;
  • Чернодробно заболяване;
  • Бременност

Тропонин


Високите нива на тропонин в кръвта, особено при поредица от кръвни тестове за тропонин, извършени в продължение на няколко часа, показват, че вероятно е имало увреждане на сърцето.


Тъй като освобождаването на тропонин е специфично за нараняване на сърдечният мускули, този тест не може да открие нараняването на други мускули в тялото (скелетните мускули).


Други състояния, които могат да доведат до повишен тропонин, включват:

  • Сърдечен удар;
  • Стабилна или нестабилна стенокардия;
  • Застойна сърдечна недостатъчност;
  • Възпаление на сърцето;
  • Заболявания на бъбреците;
  • Текуща или скорошна инфекция;
  • Тахикардия и тахиаритмии

BNP (натриуретичен пептид, В-тип)


Нивото на BNP в кръвта е свързано с тежестта на сърдечната недостатъчност, като по-високите нива показват по-лоша перспектива. Нивата на BNP също могат да бъдат повишени в кръвта поради следните фактори:

  • Напреднала възраст;
  • Заболяване на бъбреците;
  • Дисфункция на лявата или дясната камера на сърцето.

Какво е лечението за белодробната емболия?

Белодробната емболия може да бъде диагностицирана с помощта на високите резултати от изследването на D-димер, съчетано с потвърждаващи резултати от други тестове, като ултразвук и компютърна томография. След като бъде диагностицирана, обикновено белодробната емболия се лекува в болница, за да може да бъде следено състоянието на пациента. Възможностите за лечение включват:

  • Антикоагуланти, като варфарин или хепарин. Тези лекарства разреждат кръвта и намаляват способността ѝ да се съсирва, като по този начин предотвратяват образуването на допълнителни съсиреци.
  • Тромболитици. Тези лекарства имат способността бързо да разграждат големи кръвни съсиреци. Това обаче може да причини сериозно внезапно кървене, така че се използват само в животозастрашаваща ситуация.
  • Хирургично отстраняване. Лекуващият лекар може да препоръча операция за отстраняване на съсирека.
  • Вена кава филтър. Поставянето на филтър в долната куха вена е метод, чрез който се спират тромбите, които биха предизвикали белодробна емболия.
  • Използване на компресионни чорапи. Това обикновено са високи чорапи до коляното, които подпомагат притока на кръв в краката, като предотвратяват образуването на отоци и тромби.


Библиография:
American Association for Clinical Chemistry. D-dimer: The test
American Association for Clinical Chemistry. BNP and NT pro-BNP: The test
National Heart, Lung, and Blood Institute. How is pulmonary embolism diagnosed?
National Heart, Lung, and Blood Institute. How is pulmonary embolism treated?