Известно е, че има 4 кръвни групи, както и че при кръвопреливане се изисква съвместимост на кръвната група на донора и на реципиента. Знаем, че притежателите на кръвна група АВ са универсални получатели, а тези с група 0 са универсални дарители.


Кръвна група
Всяка кръвна група притежава имунно-генетични признаци и сходни антигени. Всяка кръвна група образува определени антитела като защитна реакция на организма срещу навлизането на чужди тела, например микроорганизми. Наличието или липсата на антигени, както и възможните комбинации създават хиляди варианти на антигенни структури. Антигените се обединяват в групи по системата АВ0, по резус фактор и други.


Кръвни групи по системата АВ0
Установено е, че при смесване на еритроцити с кръвен серум от различни получатели е възможно да се получи аглутинация  – „слепване“ или свързване в комплекс на антигенни частици, еритроцити, бактерии или други под действието на специфични антитела.
Антигените по системата АВ0 се наричат аглутиногени и се намират в мембраната на еритроцитите, антителата - аглутинини и се съдържат в кръвната плазма. Аглутинацията става тогава, когато определени антигени от една кръвна група влизат във връзка с антигени от другата кръвна група, под въздействието на антителата.  По този признак са определени четирите основни кръвни групи.


Групирането по системата АВ0 на четири групи се основава на това дали кръвта съдържа или не антигени (аглутиногени) А и В, както и антитела (аглутинини) α (алфа или анти-А) и β (бета или анти-Б).


0 група
Не съдържа аглутиногени А и В (антигени), но притежава двата вида аглутинини (антитела) α и β. Означава се като 0 (нулева) или първа. Може да се смята, че хората с нулева кръвна група са универсални дарители. Те обаче получават кръв само от същата нулева група.


А група
Означава се още като втора група. Съдържа аглутиноген А и аглутинин β (антитела към аглутиногена В). Може да се прелива на групите, които не включват антигени В.
Аглутиноген А обаче не е хомогенен. Среща се в няколко варианта, от които по-важно значение при кръвопреливане имат А1 и А2. В медицинската практиката се взимат предвид и вариантите на аглугена А. Така кръвните групи по системата АВ0 стават: А1, А2, В, А1В, А2В и 0.
 

 

В група
Или трета група носи аглутиногена В и аглутинин  α (антитела към аглутиногена А). Прелива се на реципиенти с кръвни групи, които не съдържат антиген А.


АВ група
Тази кръвна група съдържа аглутиногени (антигените) А и В, но липсват  аглутинините (антителата). Прелива се само на реципиент със същата кръвна група. И тъй като хората с тази кръвна група нямат антитела, на тях може да се прелива кръв от всички групи.



Антигените А и В са генетично определени и се унаследяват по строго определен начин. Освен в кръвта се срещат и в други тъкани.


Унаследяването на способността за производство на аглутинините а и ß се оспорва, тъй като се появяват след раждането. Предполага се, заради имунизиране с антигени, подобни на антигените А и В.


Няма равномерно разпределения по кръвна група сред хората по системата АВ0. За България най-многобройни (около 44 %) са хората с кръвна група А, като 80 % от тях носят антигена А1. Най-рядка е кръвната група е АВ (8  %), особено вариантът А2В. Българите с кръвна група 0 са около 31 %, а с кръвна група В — 15 %.


Съвместимост
Принадлежността към дадена кръвна група и наличието на специфични  антитела определя кръвната съвместимост при отделни лица.


Принадлежността към определена кръвна група има значение най-вече в случаите на кръвопреливане, при което трябва да се установи съвместимост между кръвната група на дарителя и на реципиента. Под внимание се взима и резус факторът по Rh-системата 


По принцип във всички случаи е препоръчително да се прави кръвопреливане от една и съща кръвна група по системите АВ0 и Rh.


Допуска се преливане на кръв от една на друга, но съвместима група, в количество до 300 мл с нисък титър. Само тогава аглугинините от дарителя се разреждат в плазмата на реципиента без да достигнат висока концетрация и без да доведат до аглутинация на еритроцитите. При преливане на по-големи количества разреждането няма да е достатъчно и ще се получи слепване на еритроцитите на реципиента.


При преливане на несъвместима група се получава аглутинацията на еритроцити, което води до хемолиза. Освободеният хемоглобин се филтрира в голямо количество през бъбреците, получава се натрупване, което създава сериозен риск от блокада на бъбречната функция и опасност за живота.


Несъвместимост може да се появи и при попадане на кръв от плода в организма на майката при бременност (когато в нейната кръв има антитела към антигените на кръв на плода).