Епистаксис е медицинският термин, с който се означава кървенето от носа. Всеки човек поне веднъж в живота е имал епизод на епистаксис, като причините могат да бъдат разнообразни – най-често се дължат на локално засягане на носната лигавица, но не са изключени и системни заболявания, които да причиняват кървенето.


Най-честите причини са травмите в областта на лицето. Кървенето обикновено преминава сравнително бързо, освен в случаите, в които има засягане на околоносните синуси и/или черепната основа. При деца честа причина е попадането на чуждо тяло в една от ноздрите. Някои доброкачествени и злокачествени заболявания могат да дебютират с кървене, но често това е късен симптом.


Някои хора са предразположени към често кървене от носа, поради слабост на стената на капилярите, което води до по-лесното и разкъсване. Системни заболявания като хипертонията могат да станат причина за разкъсване на капилярната мрежа и появата на епистаксис. Дефицитът на витамин К под определени стойности има отношение към склонността от кръвоизливи, включително и от носа.



По-рядко срещано, но не за пренебрегване е и кръвотечението от носа при умствено пренапрежение и умора. Кървене от носа може да е налице още при левкемия, хемофилия, апластична анемия, ниско количество на тромбоцитите (тромбоцитопения) и други.


Какъв е подходът при кървене от носа?

От значение е да се запази максимално спокойствие. Погрешно е навеждането на главата назад. Необходимо е засегнатото лице да бъде с наклонена леко напред глава, като по този начин се позволява изтичане на кръвта, както и изпадане на коагулумите (съсиреците), ако има такива. Паралелно с това има възможност да се отчете интензитетът на кървене, както и приблизителното количеството на загубената кръв.


При държане на главата назад – погълнатата кръв може да предизвика гадене и повръщане или да попадне в дихателните пътища. Подсмърчането е противопоказано, поради възможността за откъсване на формирал се в мястото на кървенето коагулат, който има кръвоспиращ ефект. Важно е измерване на кръвното налягане, за да се изключи вероятността за хипертонична криза.


Ако локализацията на кръвоизлива е в т. нар. locus Кiesselbachi (венозно сплетение, намиращо се в предната част на носната преграда) в ноздрите се поставят тампони с лидокаин и адреналин. Те оказват кръвоспиращ ефект, поради съдосвиващия ефект на адреналина. Може да се използват още капки с витамин С, калциев глюконат и други.  Друг метод е коагулацията на кървящите кръвоносни съдове, но не се използва толкова често в практиката.


NEWS_MORE_BOX


Ако кървенето е от по-дълбоко разположените структури в носната кухина може да се наложи провеждането на носна тампонада. Тя е два вида – предна и задна. Тампонадата представлява плътно поставяне на марли, напоени с антибиотичен мехлем в носната кухина с цел притискане на кръвоносните съдове и спиране на кървенето по механичен начин.


Обичайно пациентите с тампонада престояват 3-4 дни с нея и се пристъпва към нейното отстраняване. След това се изписват капки за нос, които се приемат в рамките на поне една седмица.


Хирургична намеса се налага при случаи, в които кървенето не може да бъде овладяно или е невъзможно провеждането на носна тампонада. Най-често се предприема лигиране (превързване) на артерията, от която идва кървенето или коагулиране на съда в мястото на разкъсване.


Важно значение за предприемането на адекватна терапия е установяване на причината за кървене. Необходим е щателен разпит на пациента, след което се преминава към оглед на носната кухина. Ако кървенето не спира или не намалява в рамките на 20-25 минути се налага да потърсите лекарска помощ, поради опасност от по-сериозна кръвозагуба.


При повтарящи се епизоди на епистаксис е от значение консултацията със специалист, за да се открие причината, която предизвиква кървенето.