Гломерулонефритите са двустранни имунни възпалителни заболявания, засягащи филтриращата част на бъбреците – гломерули. По своята същност гломерулите са кълба от капиляри, разположени в специални двуслойни капсули. Гломерулната мембрана е филтър, през който преминава цялото количество кръв на организма. При подходящи условия в нея се отлагат имунни комплекси, увреждащи функцията й.

 

1. Постстрептококов гломерулонефрит


Това е остър гломерулонефрит, развиващ се най-често след гърлена или кожна инфекция, с причинител бета-хемолитични стрептококи от група А. Боледуват предимно момчета между 5- и 15-годишна възраст.

 

Патогенетично заболяването се дължи на отлагане на имунни комплекси в гломерулната мембрана, водещи до инфилтрация на левкоцити и увреда на гломерулния апарат. Острият постстрептококов гломерулонефрит се изявява 7 до 14 дни след прекарана инфекция на гърлото или 14 до 28 дни след инфекция на кожата. Началото е остро с намалено количество на отделената урина (олигурия), кръв в урината (хематурия), видима с просто око, и отоци по лицето и пръстите на ръцете. Вследствие на намалената филтрираща функция на гломерулната мембрана в системното кръвообращение се задържа течност, увеличаваща стойностите на артериалното налягане. Трите оплаквания – хипертония, хематурия и отоци, се означават като триада на Фолхард. Двустранно в поясната област се появяват тъпи болки. Някои се оплакват от гадене с повръщане и фебрилитет.

 

Доказването на заболяването е на базата на ехографски преглед и лабораторни изследвания. Ехографската находка показва уголемени и силно хиперемирани – добре кръвоснабдени бъбреци с повишена ехогенност. В олигуричния стадий на гломерулонефрита се регистрира високо специфично тегло на урината, изобилваща на еритроцити и левкоцити. Протеинурията е умерена – не повече от 2 г / 24 часа. Хемоглобинът е с по-ниски стойности, а уреята и креатининът са леко завишени или са в норма. Антистрептолизиновият тест показва повишени стойности на антитела срещу екстрацелуларни продукти на стрептококите. Това е показател, че се касае за гломерулонефрит след прекарана стрептококова инфекция. От микробиологията на гърлен секрет най-често се изолира причинител.

NEWS_MORE_BOX

 

 

Лечението е симптоматично. Оплакванията бързо преминават спонтанно и заболяването не се повтаря. На болния се осигурява покой. Течностите се ограничават. Храната трябва да бъде с ниско съдържание на сол и животински мазнини. Артериалното налягане се контролира медикаментозно. При изолиране на флора от гърлото се провежда антибактериално лечение.

 

2. IgA-гломерулонефрит

Това е хроничен гломерулонефрит, протичащ също с имунни отлагания в гломерулите. Известен е още като болест на Берже. Разпространен е във Франция, Италия и България. Боледуват деца и млади хора, по-често жени.

 

Заболяването има две форми – първична и вторична. Първичната форма е генетично обусловена и се дължи на абнормно гликозилиране на имуноглобулин А, свързването му със други субстрати в имунни комплекси и отлагнето им в структури на гломерулите. Вторичната форма се наблюдава при състояния, водещи до повишена продукция на имуноглобулин А или пониженото му очистване от организма – туберкулоза, болест на Крон, хроничен улцерозен колит, псориазис, хронична алкохолна чернодробна болест.

 

Клинично IgA –гломерулонефритът има два варианта:

 

  • Пристъпна макрсоскопска хематурия – протича драматично, но прогнозата й е добра. Хематурията се появява едновременно с вирусна или бактериална инфекция на гърлото, синусите или червата. Придружава се от тъпа болка в поясната област.

 

  • Микроскопска еритроцитурия с протеинурия и артериална хипертония – открива се случайно по повод на повишено артериално налягане. Установява се количество на белтък в урината под 3 г / 24 часа и микроскопска хематурия. Серумният креатинин леко се повишава.

 

Диагнозата се поставя чрез пункционна бъбречна биопсия чрез доказване на отлагане на IgА в гломерулите. Първа важна стъпка в лечението е откриването на инфекции, които могат да са причина за гломерулонефрита. Микробиологичното изследване на гърлен секрет е препоръчително. На болните се дават антихипертензивни медикаменти при необходимост, омега-3 ненаситени мастни киселини и витамин Е. Според степента на увреда на гломерулите и активността на заболяването се назначават кортикостероиди и цитостатици.