С термина инфламаторни интестинални заболявания (IBD - Inflammatory bowel disease) се означават болестта на Крон и улцерозния колит. Характерно за двете заболявания е, че са хронични, автоимунни и се редуват периоди на ремисия с релапс периоди, които могат да имат различна продължителност и да бъдат тригерирани от различни фактори. В България по неофициални данни броят на болните с IBD е около 3000 – около 2000 с улцерозен колит и около 1000 с Крон.


Болестта на Крон, както обичат да се изразяват повечето автори, може да засегне всеки един сегмент от храносмилателния тракт - от устната кухина до ануса, като могат да бъдат засегнати едни и пропуснати други сегменти. Най-често засегнат е терминалният илеум, след илео-цекалната клапа. Това е по-трудно достижим сегмент при колоноскопия, но винаги е важно да се стигне до него, за да се изключи Крон.

 


Тази форма на заболяването се среща при 30% от случаите. При други 20% е засегнат само колонът, а при 45% е засегнато и тънкото, и дебелото черво.

 

Различават се пет форми на болестта – илеоколит, илеит, гастродуоденит, йейуноилеит и колит. Етиологията и патогенезата на заболяването не са изяснени. Началото може да започне във всяка възраст, но обикновено при млади хора до 30-годишна възраст. Счита се, че има изавестна наследствена предиспозиция – при около 20% от болните има близък родственик със заболяването. Силна асоциация е установена с 16-та хромозома (т.нар. IBD1 gene с над 60 вариации, от които 3 играят роля при Крон). По-висока честота на заболяването се наблюдава при някои малцинствени групи – напр. при еврейските ашкенази. Една от теориите за патогенезата на заболяването е имбаланс между проинфламаторни и антиинфламаторни мукозни фактори. Наблюдава се масова активация на Th1 (Т-хелпери първи тип) , което води до отделяне на проинфламаторните интерлевкин-12 и тумор-некротизиращ фактор алфа. Обикновено заболяването има плавен ход и рядко симптоматиката възниква остро.

 

Проявява се с диарийни изхождания (по няколко на ден, често 5-6), които могат да бъдат примесени с гной и/или кръв (хематохезия), коремни болки, загуба на тегло, фебрилитет, отпадналост, анемия, тенезми. Могат да се наблюдават още възпалително-язвени изменения в устната кухина или ануса, артрити, дерматити и др. При пациентите с Крон обикновено рано или късно се налага резекция на засегнати части от тракта, като често след време възниква отново инфламаторен процес в областта на анастомозата.


Златен стандарт в поставянето на диагнозата са ендоскопските методи с биопсиране. Има и различни биомаркери за оценка на заболяването (напр. фекален калпротектин).

 

Лечението е с 5-аминосалицилати, кортикостероиди, имуносупресори, моноклонални антитела на пирамиден принцип, като се започва първо с аминосалицилати и при липса на отговор се преминава към комбинация със следваща група. Прилагат се и антибиотици и антимикотици, поради наслагването на бактериални и гъбични инфекции.

 

Възможните усложнения при Крон са илеус и остър хирургичен корем, поради интестинална стеноза, кървене, фистули, фисури, перфорация и перитонит и др. Пациентите с Крон имат по-висок риск и от рак на дебелото черво.


По отношение начина на живот с диагнозата – необходимо е спазването на определен хранителен режим, въпреки оскъдните данни по въпроса. Някои автори препоръчват консумирането на по-големи количества фибри, по-малко мазнини и повече протеини. Добре е да се избягват кисели плодове и зеленчуци, царевица, бобови, алкохол, шоколад, кафе, газирани напитки, черен и зелен чай, маргарин, масло и олио, майонеза и сосове, яйца, пикантна храна, мляко и млечни продукти.

 

В някои случаи безглутеновата диета подобрява симптоматиката на релапс пациентите, дори те да нямат цьолиакия, но не е ясно защо, възможно е да се касае за нецьолиакична глутенова чувствителност или заради различни добавки в хляба. Поради намалената абсорбция на вода и витамини е добре да се приемат по-големи количества вода и различни витаминни хранителни добавки. Препоръчителен е и приемът на про- и пребиотици, които стабилизират интестиналния микробиом и намаляват риска от наслагване на инфекции и релапс.

 

При Крон тютюнопушенето влошава симптоматиката и може да тригерира релапс, за разлика от улцерозния колит, където тютюнопушенето подобрява симптоматиката.

 

Има, разбира се, и пациенти, които се влошават от по-големи количества фибри, затова обикновено пациентите разбират с времето за себе си от кои храни се чувстват добре.