Какви са клиничните прояви на кърлежовия енцефалит?


Инкубационният период е от една до три седмици, средно 12 дни. Болестта започва остро, при 10-15% протичат с нехарактерни симптоми - главоболие, безсилие, болки по периферните нерви, психични нарушения.


По правило заболяването има бързо начало с вдигане на температурата до 39-40°С, силно главоболие, хиперестезия (повишена чувствителност към различни видове дразнения), фотофобия (непоносимост към светлина), болки в очните ябълки, силни болки в мускулите на цялото тяло и крайниците, по-рядко болки в корема, гадене и повръщане.



От статусът (сегашното състояние на болния) се открива кранио-фарингеален синдром - зачервяване на склерите и конюктивите, силна хиперемия (зачервяване) на лицето, шията, гърдите и лигавицата на устната кухина. Открива се и слабо изразен менинго радикуларен синдром - вратна ригидност (скованост), симптом на Керниг и Брудзински (неврологични симптоми).


На този фон след 1-2 дни се появяват енцефалитни симптоми: промени в съзнанието – делири (помрачено съзнание), аменция (тежка степен на обърканост), халюцинации, психомоторна възбуда, сопор (унесеност), кома. Появяват се епилептиформени и джаксънови гърчове, централни парези и парализи, особено на черепномозъчните нерви с диплопия (двойно виждане), лицева асиметрия, птоза (спадане) на клепачите, страбизъм (кривогледство) и др.


Най-характени са вялите парализи (характеризират се с пълна отпуснатост на мускулатурата и липса на мускулен тонус, при което мускулите са с мека консистенция и не реагират по никакъв начин на допир) на шийната мускулатура, раменния пояс и горната част на ръцете. Те се развиват обикновено на 3-4-ия ден от началото. Главата увисва надолу или встрани, не може да се изправя, ръцете не могат да се движат в раменните стави, засегнатите мускули са атонични (отпуснати), меки.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Често се засягат и други ядра в продълговатия мозък, в резултат на което настъпва нарушение в гълтането, появяват се гъгнив говор, загуба на гласа (афония), разстройство в дишането и сърдечно-съдовата дейност (ускорено повърхностно дишане, посиняване, учестено или забавено сърцебиене, ниско кръвно налягане и др).


Заболяването протича тежко със смъртност около 30% и чести остатъчни явления.


Какви са лабораторните промени при кърлежовия енцефалит?


Броят на левкоцитите е умерено повишен, с олевяване (появяват се млади, незрели форми на левкоцитите в периферната кръв), неутрофилия (увеличен брой на неутрофилите), моноцитоза (увеличен брой на  моноцитите) и лимфопения (намален брой на лимфоцитите). Ликворът (гръбначно-мозъчната течност) е бистър, с леко до умерено повишен белтък, нормална ликворна захар и плеоцитоза (високо ниво на клетки).