Какви са симптомите на Кримско-Конгоанската хеморагична треска?

Продължителността на инкубационния период зависи от начина на заразяване с вируса. След инфекция от ухапване от кърлежи, инкубационният период обикновено е от един до три дни, максимум девет дни. Инкубационният период след контакта със заразена кръв или тъкани обикновено е от пет до шест дни, максимум тринайсет дни.

 


Началото на симптомите е внезапно, с повишена температура, миалгия (мускулна болка), замаяност, болка във врата и скованост, болки в гърба, главоболие, болки в очите и фотофобия (чувствителност към светлина). В началото може да има гадене, повръщане, диария, коремна болка и болки в гърлото, последвани от резки промени в настроението и объркване. След два до четири дни възбудата може да бъде заменена със сънливост, депресия и отпадналост, а коремната болка може да се локализира в горния десен квадрант с хепатомегалия (уголемяване на черния дроб).

 

Други клинични симптоми включват тахикардия (учестен сърдечен ритъм), лимфаденопатия (увеличени лимфни възли) и петехиален обрив (обрив, причинен от кървене в кожата) на лигавиците, като например в устата и гърлото, и върху кожата. Петехиите могат да отстъпят на по-големи обриви, наречени екхимози, както и други хеморагични проявления. Обикновено има данни за хепатит, а тежко болните пациенти могат да получат рязко увреждане на бъбреците, остра чернодробна недостатъчност или след петия ден от заболяването.

 

Коефициентът на смъртност от Кримско-Конгоанската хеморагична треска е приблизително 30%, като смъртта настъпва през втората седмица от заболяването. При пациенти, които се възстановяват, подобрението обикновено започва на деветия или десетия ден след началото на заболяването.

 

Как се поставя диагнозата за Кримско-Конгоанската хеморагична треска?

Инфекцията с вируса на Кримско-Конгоанската хеморагична треска може да се диагностицира чрез няколко различни лабораторни теста:

  • Ензимно-свързан имуносорбентен анализ (ELISA);
  • Откриване на антиген;
  • Серумна неутрализация;
  • Полимеразна верижна реакция (PCR);
  • Изолиране на вируса от клетъчна култура


Пациенти с фатално заболяване, както и при пациенти в първите няколко дни от заболяването, обикновено не развиват отговор на антителата, който да може да се измери и така диагностицирането при тези лица се постига чрез откриване на вирус или РНК в кръвни или тъканни проби.

 

Изследванията на пробите от пациенти са изключително рискови и трябва да се провеждат само при максимално обезопасени условия. Обаче, ако пробите са инактивирани (например с гама-лъчи, формалдехид, топлина и т.н.), те могат да бъдат манипулирани в по-ниско ниво за биобезопасност на среда.

 

Какво е лечението при Кримско-Конгоанската хеморагична треска?

Общото поддържащо лечението на симптомите е основният подход при управлението на Кримско-Конгоанската хеморагична треска при хора.

 

Използва се и антивирусен препарат (перорално и интравенозно) за лечение на инфекцията.

 

Превенцията и контролът на инфекцията при животните и кърлежите са трудни.

 

3003