Названието на заболяването произлиза от латински: глаголът scabere – означаващ „чеша, драскам се”. Скабиесът (медицински термин за означаване на заболяването) е бил известен още в древността. През 17 век е изолиран паразитът, който го причинява – вид акар (кърлеж). По това време крастата се обявява за болест, свързана с лоша хигиена, ниско социално положение и слаба здравна култура. През последните години, дори и на фона на повишена хигиенна култура, заболяемостта продължава да бъде с умерено високи нива.

 

Заразяването се осъществява при пряк контакт с болен или използвани от него принадлежности (хавлии, дрехи, чаршафи, четки и други). Ръкостискането е сравнително рядък начин за предаване на инфекцията, като от значение е неговата продължителност. Предаването на причинителят може да стане, както по време на полов акт, така и при споделяне на общо легло с болен, поради близкия контакт.


 

След оплождане женските акари навлизат в горните слоеве на епидермиса, където „издълбават ходове”, в които снасят своите яйца. В рамките на 2-3 седмици от тях се развиват зрели паразити, които са инвазиоспособни. При разчесване на засегнатата област паразитите попадат под ноктите, а от там и до различни участъци на кожата.

 

Каква е клиничната картина на заболяването?

В областта на входната врата (място, през което прониква паразитът) се получава малко по размери мехурче. От него започва една зигзагообразна ивица от точковидни мехури, които са разположени на зачервена основа. В последствие те се пукат и се заместват от корички. При разчесване е възможно наслагването на вторична бактериална инфекция, която да доведе до влошаване на обрива и преминаването му в гноен.

 

Най-характерен симптом е сърбежът, който се засилва особено силно през нощта, при затопляне в леглото. Уточняването на фактора топлина, повлияващ сърбежа, е с важно диагностично значение. Характерно за заболяването е засягане на определени участъци от кожата – вътрешна част на бедрата, областта на млечните жлези, пенисът, повърхността между пръстите, лактите и мишниците. При кърмачета предилекционни места са лицето, ходилата и вътрешната част на дланите.

 

За поставяне на диагнозата, освен откриването на типичните кожни ходове за скабиес, значение има изолирането на съдържимото им – акарите, техните яйца или фецес. Нощният сърбеж и локализацията на обривите оказват значение за изключване на други заболявания като педикулоза (въшливост), някои пиодермии, екземи и други.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Тежка форма на скабиес е наричаната още „норвежка краста”. При нея кожата е дифузно покрита с обриви, зачервена (еритродермия) и броят на акарите е висок. Тази форма на краста се наблюдава при страдащите от някои сетивни нарушения на кожата, поради което при болните липсва чувство за сърбеж и дори на фона на изразен обрив, не се мисли за заболяването. Освен това при пациенти на имуносупресивна терапия (за потискане на имунната система), генерализираните форми са често срещани.

 

Известна е форма на заболяването, при която има наличие на силен сърбеж без данни за обрив. Обикновено се наблюдава при хора, които се къпят по няколко пъти на ден и е наричана още „скабиес на чистоплътните”. Краста, срещаща се по животните рядко засяга и хора. Ако се осъществи предаване, то клиничната картина се характеризира с лек сърбеж, без образуване на ходове. Нужда от лечение няма, достатъчно е само изкъпване.

 

Какво е лечението на скабиес?

Локално се прилагат кремове, съдържащи бензилов бензоат в рициново масло, както и преципитирана сяра. От значение е третиране на цялата кожа (без тази на лицето), а не само участъците с обриви. Освен това се лекуват и останалите членове на семейството, независимо от това дали проявяват или не симптоми.

 

Лечението продължава три дни, с ежедневно нанасяне на изписания медикамент. През тези три дни пациентът не се къпе. След изтичането им е необходимо щателно измиване на кожата, изваряване на спалното бельо и използваните дрехи. 3915