Дистонията представлява синдром, характеризиращ се с неволеви, повтарящи се и понякога болезнени спазми в мускулите антагонисти на извършваното движение, което води до сериозно затруднение в последното, придобиващо понякога и гротесков вид.

 

За да се извърши едно движение, особено свързано с прецизно изпълнение, е необходимо да има фин баланс между мускулите агонисти (например тези, които подпомагат сгъването на ръката) и мускулите антагонисти на съответното движение (в случая това са тези, които разгъват ръката). При дистонията този баланс е нарушен вследствие понижен инхибиторен сигнал от страна на мозъка върху мускулите антагонисти.


 

По същество дистонията представлява неврологично двигателно нарушение, отнасящо се към т.нар. хиперкинетични разстройства, към които спадат също тиковете, тремора, хореята, миоклониите и др. Причината за тяхното възникване се оказва намаляване на инхибиторния (т.е потискащ) сигнал от определени мозъчни структури, означавани като базални ганглии, вследствие на което се загубва нормално съществуващия баланс между мускулите синергисти и антагонисти на движението.

 

Какво представлява дистонията?

Основна характеристика на дистониите представляват различните по скорост, амплитуда, сила и връзка с волевата активност абнормни движения на части от тялото или цялата телесна половина. Те могат да бъдат бавни, с усукващ характер (атетозни), по-бързи (миоклонични), мускулни спазми или да прогресират в т.нар. дистонни пози – получават се изкривени странни пози.

 

Дистониите се характеризират с дълга продължителност, повторяемост на възникването си и засилване при волево движение. Всеки опит за волево движение води до контракция на мускула антагонист на движението, което фиксира крайника в поза, която се определя от противоположното по цел мускулно напрежение.

 

В началото появата им е свързана с извършване на фини, прецизни волеви движения, но впоследствие се засягат и други части на тялото и възникват и в покой. Извършването на груби, елементарни движения обаче остава възможно дори и в тежките случаи.

 

Освен при волеви движения, дистониите се засилват и при психично напрежение, докато в спокойно състояние отслабват, а по време на сън напълно изчезват. Много често дистониите се съпровождат и от тремор.

 

Колко видове дистонии съществуват?

В зависимост от частта от тялото, която засягат дистониите се разглеждат като фокални (една част от тялото), сегментни (две и повече съседни части), мултифокални (несъседни части), генерализирани (множество части) и хемидистонии (едната телесна половина).

 

Някои от представителите на едни от най-често срещаните, особено в по-късна възраст (обикновено след 26 г. възраст), фокални дистонии са:

  • Блефароспазъм – засяга мускулите на клепача;
  • Оромандибуларна дистония – засяга уста, език, челюст;
  • Спазмодична дисфония – засяга ларинкса, свързва се с внезапна загуба или отслабване на гласа;
  • Цервикална дистония – засяга мускулите на врата; известна е още като тортиколис спастика;
  • Графоспазъм – засяга ръка и предмишница, свързва се с поява на крампи при писане.

Особен вид представлява и т.нар. торзионна дистония, която се характеризира с бавно, тонично извиване на аксиалната мускулатура и възникването на въртеливи и усукващи движения. Крайният резултат е получаването на странни, причудливи пози. Обикновено торзионната дистония започва първоначално като фокална дистония на ръката, главата или долните крайници и постепенно обхваща аксиалната мускулатура.

 

Дистониите се разглеждат като идиопатични (когато не се открива подлежащо заболяване), вторични (придобити), когато възникват в рамките на друго заболяване или състояние, както и при медикаментозна употреба – напр. невролептици и леводопа препарати и функционални, когато някои от симптомите на дистонията са налице, но тестове, откриващи причината са отрицателни.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Каква е прогнозата на дистониите и има ли лечение?

Обикновено дистонията, възникваща в по-късна възраст, има фокална форма и рядко обхваща повече от едната част от тялото, за разлика от дистонията, развиваща се преди 26-годишна възраст, която има тенденция към постепенно обхващане на множество части от тялото.

 

Лечението на дистониите включва инжектиране на ботулинов токсин в засегнатата част от тялото. Някои форми на дистония, в това число цервикалната, са придружени и от силна болкова симптоматика, поради което е показно приложението на болкоуспокояващи средства, а също и физиотерапия.