Артериалната хипертония е широко разпространено заболяване, което допринася значимо за скъсяване на продължителността на живота и влошаване на качеството му. Тя трябва да бъде активно търсена, разпознавана и лекувана.

 

Съвременната медицина предлага множество варианти за лечението ѝ, за това при непоносимост към някои лекарства, винаги трябва да се търси алтернатива, а не да се прекратява лечението изобщо. Самите нежелани реакции трябва да бъдат разпознавани още в началото.


 

Диуретици

Тиазидите, както и бримковите диуретици са известни със способността си да предизвикват реакции на фоточувствителност, било то по типа на фототоксичността или от алергичен тип. Механизмът им на действие в този случай е свързан с принадлежността им към групата на сулфамидите.

 

Фототоксичната реакция вероятно се дължи на групирането на комплекси, които се разпадат под влиянието на UV – лъчите, освобождавайки свободни радикали. Последните взаимодействат с липидни структури, протеини и ДНК. Възможно е да се образуват и кислородни радикали.

 

Фотоалергичната реакция е следствие от взаимодействие между лекарство, UV – лъчите и имунната система. При изследвания обаче е установено, че в повечето случаи не се стига до дълготрайна фотосенсибилизация след спиране на лекарствата. С други думи – прекратяването на медикамента е било достатъчно за решаване на проблема.

 

Тиазидите могат да провокират кожни ерупции особено в изложените на слънце зони от кожата.

 

Бримковите диуретици в редки случаи отключват тежки кожни реакции, както и анафилактични такива с участието на антитела от тип IgE. В изложените на слънчевите лъчи зони на кожата те са способни да предизвикат булозни изменения – образуване на големи мехури поради нарушаване връзките между клетките.

 

Друг широко използван диуретик, доказал своята полза, е спиронолактонът. Кожните реакции, които той може да предизвика, са свързани с блокиращия му ефект на нивото на рецепторите му за андрогени. До около 39 % от пациентите съобщават за сухота на кожата, а друг нежелан ефект е алопецията. Другите съобщавани кожни реакции са значително по-редки с честота около 0,5 %. Сред тях се описват макулопапулозни обриви, нарушения в пигментацията, булозни изменения, псевдолупусни ерупции, както и такива по типа на остър GVHD (болест на присадката срещу реципиента).

 

Инхибитори на ангиотензиновата конвертаза (АСЕ – инхибитори)

Тези медикаменти са с особено голямо значение за лечението на хипертония и обикновено са лекарство на избор при новооткрита болест. Ензимът, който те блокират представлява цинк-металопептидаза, който се открива в множество видове клетки (епитилиални, ендотелиални, фибробласти, моноцити, лимфоцити, те – лимфоцити и други).

 

Добре известно е, че АСЕ инхибиторите са свързани с множество алергични реакции, за това и при предпесването им, лекарят предупреждава пациента да се наблюдава за появата им. Установено е, че каптокрилът провокира повече нежелани кожни реакции в сравнение с останалите лекарства в групата, тъй като има сулфанамидна съставка.

 

Най-често срещаният вторичен кожен ефект от тези лекарства е сърбежът, като той спохожда 15 % от пациентите.

 

Едно от най-тежките усложнения, както за АСЕ инхибиторите, така и за всички ангихипертензивни медикаменти е ангиоедемът. Той може да доведе до запушване на горните дихателни пътища и евентуално до смърт. Честотата му е от 0,1 до 0, 2 % и се проявява най-често в първите 4 седмици на лечението. Не е изключено обаче да се прояви месеци, дори години след стартиране на терапията. Той често се предхожда от сърбеж и засяга в по-голям процент хората с афро-американски произход.

 

Блокери на ангиотензиновите рецептори

Тези лекарства имат вторични кожни ефекти, които отчасти са сходни с тези при АСЕ инхибиторите.

 

Те също могат да се усложнят с ангиоедем, като са описани множество случаи на пациенти, развили тази тежка реакция първо към АСЕ инхибитори, а впоследствие към блокерите на ангиотензиновите рецептори. В двата случая на тежката реакция се стига по различни механизми. Въпреки това все повече специалисти днес не препоръчват ангиотензин рецепторни блокери при пациенти, които вече са развили ангиоедем от АСЕ инхибитори.

 

С тези медикаменти е свързана появата на лигавични разязвявания в устната кухина и влошаване на наличен псориазис.