Насекомите са повсеместно разпространени. През зимния сезон техните популации значително намаляват, но някои видове остават активни целогодишно. Най-честият пряк контакт с тях е при ухапване или ужилване. Обикновено това става по откритите части на тялото и води до кратковременно кожно раздразнение и субективни оплаквания от парене или сърбеж, по-рядко болка.
 
Най-честите симптоми са локални – в мястото на ухапването (или ужилването). Кожната реакция се състои в появата на зачервяване и леко подуване на мястото, които в рамките на няколко часа отшумяват. В слюнката на насекомите се съдържа различно количество от разнообразни биоактивни вещества, които имат отношение както към появата на кратковременно кожно раздразнение, така и до възникване на алергична реакция, която може да варира от локализирана – подуване извън участъка на ухапването до тежка форма със засягане на дишането.
 
Прояви, които ни насочват към проявата на алергичен шок са комбинация на няколко от следните симптоми - затруднено дишане, подуване на лицето, затруднение при преглъщане, наличие на хрипове (следствие на белодробен оток). Кръвното налягане на пациентите спада до критични стойности, а пулсът се забързва компенсаторно. Засегнатите се оплакват от замайване, възможно е наличие на коремни спазми, а в някои случаи и загуба на съзнание.
 
Обикновено алергичните прояви са значително по-чести при ужилване (от оси, пчели) в сравнение с ухапването от комари, кърлежи или други насекоми. При комарите, кърлежите и бълхите по-голямо значение има дали са преносители на някакво инфекциозно заболяване.
 
Кърлежите са основен преносител на причинителите на Лаймска болест, Марсилска треска, Кримска-Конго хеморагична треска, Ку-треска и кърлежов енцефалит.
 
При ухапване от заразен кърлеж с причинителя на Лаймската болест симптомите се развиват след изстичане на инкубационния период (от 3 до 30 дни). Кожните прояви се състоят в появата на зачервяване в областта на ухапването, което постепенно нараства в диаметър и избледнява в центъра. В някои случаи може да достигне до 50 см. в диаметър.
 
При ухапване от кърлеж, който е преносител на причинителя на марскилска треска кожата в мястото на ухапването се уплътнява, покрива се с тъмна коричка и след няколко дни започва проявата на системни прояви.
NEWS_MORE_BOX
 
Комарите могат да пренасят различни бактерии, вируси и паразити. При ухапване тези болестотворни микроорганизми попадат в кръвта. Най-честите инфекции, пренасяни от комари са жълтата треска, малария, треска денга. Обикновено след изстичане на инкубационния период са налице общи прояви, без специфични кожни промени.
 
При изразен сърбеж често ухапаният разчесва засегнатата кожа и по този начин създава предпоставка за микролезии по кожата и съответно възникването на вторична инфекция от наслагването на други патогенни микроорганизми. По-рядки са случаите на алергична реакция, следствие попадането на токсини от слюнката на комара в кожата.
 
Дървениците са широко разпространени кръвосмучещи насекоми. Те са активни основно през нощта, а през деня се крият в процепи и дупки. В слюнката им има вещества с анестетичен (обезболяващ) ефект, поради което ухапването остава незабелязано и чак на сутринта се виждат лезиите. Най-често се представят от малки пъпчици, които могат да имат връх или мехурче с бистра течност. Кожните промени зависят от индивидуалната чувствителност на ухапания, но най-често преминават в рамките на часове до 1-2 дни, без да остават белези.
 
В повечето случаи кожните промени при ухапване и ужилване не налагат лечение и отминават в рамките на няколко часа. При проява симптоми на алергична реакция, както и при персистиране на кожните промени или влошаване се налага своевременна консултация със специалист. 3713