Лупусът спада към заболяванията на съединителната тъкан. Тоест основно атакувани са ставите, мускулите, кръвоносните съдове и кожата. Освен това засегнати от заболяването могат да бъдат и още някои вътрешни органи – сърце и неговите обвивки, бъбреци и други. Като провокатор за появата на заболяването може да играе роля приемът на някои медикаменти, както и излагането на пряка слънчева светлина.

Какви са причините за възникване на заболяването?

На първо място, както и при голяма част от други заболявания, стои генетичната предразположеност. Тоест наличието на определени гени, които подложени на определени фактори от околната среда водят да отключване на заболяването.


 

Някои медикаменти като пеницилин, естрогени, литиеви соли имат установена връзка с приема им и последващото отключване на заболяването. Но това се случва само при условие, че в организма на човек има и наличие на конкретни гени, имащи отношение към появата на еритемния лупус.

 

Установено е, че заболяването се среща по-често при жени. Подозира се и хормонален дисбаланс като фактор за отключване на симптомите, тъй като при бременност заболяването се влошава. Слънчевата светлина се оказва също тригерен фактор. Пациентите са с изразена фоточувствителност.

 

Каква е клиничната картина?

Срещат се основно две форми на заболяването. Едната е с основно кожни прояви, без да са засегнати други органи на тялото. Докато другата е системна и се засягат различни вътрешни органи. Системната форма е и много по-често срещана при жени.

 

Кожните изменения са основно по лицето и то се появяват под специфична форма. Тя наподобява крилата на пеперуда, които се разполагат по кожата – от двете страни на носа, най-често симетрично. По-рядко обривът може да засегне кожата на шията, деколтето или тази на скалпа.

 

Има случаи, в които зачервяването обхваща ушните миди и лигавицата на устната кухина. Първоначално се появяват малки плаки, които за леко зачервени и надигнати от повърхността на кожата. Постепенно те започват да се сливат помежду си.

 

Постепенно тези плаки търпят промени. При уголемяване на размера си, постепенно започват да атрофират в своя център, където кожата загубва червеното оцветяване. В последствие на мястото на еритема, кожата може да загуби своя цвят – левкодермия, може да се хиперпигментира или по повърхността и да се образуват т.н. съдови звезди – представляват разширени капиляри.

 

Засягането на кожата на главата може да доведе след себе си и алопеция – оплешивяване в местата, където са се появили инфилтратите по кожата.

 

NEWS_MORE_BOX

Описаната дотук симптоматика е характерна за хроничната форма на кожния лупус. Съществува и по-леко протичаща – субакутна форма. Нейните симптоми се изразяват в малки кръгли инфилтрати по кожата (места, където кожата е зачервена и надигната). Те се разполагат основно по лицето и шията, но нямат толкова силно изразена тенденция за сливане помежду си, както при системната форма.

 

Освен лигавицата на устната кухина при системната форма на заболяването могат да се засегнат също и конюнктивата, както и тази на половите органи – влагалище. Промените са под формата на ерозии или недълбоки язви. Могат да бъдат покрити с белезникав на цвят налеп и така да наподобяват афти.

 

Как се поставя диагнозата и какво е лечението?

Има няколко симптома, от които при 4 положителни, които да са налице - се поставя диагнозата еритемен лупус. Това са: обрив по тялото, под формата на малки кръгове, зачервяването на бузите под формата на крила на пеперуда, афти, чувствителност към светлина, засягане на стави, бъбреците, възпаление на плеврата или перикарда, психози, откриване на промени в кръвната картина или наличие на имунологични отклонения.

 

Основно се прилагат кортикостероиди при терапията на заболяването и в зависимост от проявата могат да се прилагат системно или локално.