Състоянието на кожата е в пряка зависимост от целия организъм. В това се крие и причината някои заболявания да се съпровождат и с кожни промени. Развитието на язвени промени по кожата се свързва често с влошеното по някаква причина кръвоснабдяване, поради което се нарушава трофиката на кожната повърхност. Но причината може да се корени и във въздействието на някои външни фактори на средата.
 
Синдромът на Рейно е свързан с пристъпни и симетрични спазми на периферните съдове, което първоначално води до избледняване на кожата, с последващо посиняване и зачервяване. Болката е характерен симптом, като най-често се съпровожда с оток на кожата, който при възстановяване на кръвния поток постепенно се преустановява.
 
При чести пристъпи се стига до промяна в трофиката на кожната повърхност и съответно поява на малки некрози, които наподобяват язвени образувания. Най-често се засяга кожата на пръстите на ръцете и краката, а в някои случаи ушите и носа.
 
Хроничната венозна недостатъчност е заболяване с продължителен и прогресиращ характер, която се характеризира с няколко фази на развитие.
 
Първият стадий се изразява в слаби и преходни отоци обикновено по долните крайници (около глезените), които преминават бързо и обикновено се съпровождат с лек сърбеж или слаба, преходна болка.
 
С напредване на заболяването отокът става по-изразен и се задържа по-дълго време. По кожата се появяват жълто-кафяви петна, а повърхността й става ригидна и сраства с обвивките на подлежащите мускули (фиброзиране на дерма и хиподерма). Този процес допълнително уврежда кръвоснабдяването, с което клиничната картина се влошава. Развиват се атрофични промени, които предизвикват образуване на болезнени и трудно лечими язви. Тези промени характеризират втория стадий на заболяването.
 
Третият стадий на заболяването съчетава новообразували се язви с белези от предшестващи улкусни промени.
 
При диабетици, поради влошената инервация и кръвоснабдяване, се наблюдават макро- и микроангиопатии – увреждане на големи и по-малки кръвоносни съдове. Дори и леки травми с нарушение целостта на кожата зарастват все по-трудно, тъй като трофиката на тъканите е увредена, поради нарушеното кръвообращение. Липсата на добра инервация обяснява и наличието на по-сериозни увреждания на кожата, които не предизвикват болка и съответно могат да се пропуснат от болния.
 
NEWS_MORE_BOX

Оставени без лечение лезиите могат да прогресират в язви и да доведат до развитие на гангренозни промени, при които невинаги консервативното лечение е достатъчно и може да се наложи допълнителна хирургична намеса. 

 

При голяма част от инфекциозните заболявания се наблюдават и промени по кожата под формата на различни обривни единици. Язвени промени са характерни за мястото на инокулация (проникване) на инфекциозния причинител. Обикновено те са единични при сифилис и антракс и се отбелязват като първичен афект.
 
Ако на фона на кожни лезии при някои вирусни инфекции се насложи вторична бактериална инфекция, е възможно ерозивният характер на лезията да премина в разязвяване. Обикновено това е съпроводено с внезапно влошаване, както и усилване на секрецията от лезиите, която придобива жълто-зелен цвят. Секретът е лепкав и с лоша миризма.
 
Някои видове рак на кожата започват под формата на малки язви, които постепенно увеличават своите размери, цвят и форма. Такива са формите на базоцелуларен карцином, спиноцелуларен карцином, както и болестта на Боуен. За да се докаже дали процесът е злокачествен, е нужно да се направи биопсия на новосформираната лезия, с която да се докаже характерът на язвата.
 
Различни химични, физични и механични фактори въздействат пряко с повърхността на кожата, което може да предизвика промени в нейната структура.3689