Фотодерматозите или възпалителните прояви на кожата под действието на слънцето са група от хетерогенни заболявания, обединени от общата си генеза да бъдат провокирани или да се влошават от действието на пряката слънчева светлина. На противоположния полюс е разположена друга хетерогенна група от заболявания, които се повлияват терапевтично от ултравиолетовите лъчи, каквито са псориазисът, атопичният дерматит, mycosis fungoides. При тях е налице подобряване на симптомите след излагане на слънце. Подобно действие имат УВ-лъчите и при акнето.


Според спектъра на лъченията, отключващи болестния процес, фотодерматозите се разделят на такива провокирани основно от UVA или UVB лъчи и дерматози, индуцирани от широк спектър светлинни лъчи.


Възрастта оказва значение за проявата на определени кожни промени. Например при децата са типични ювенилните пролетни ерупции, актиничното пруриго.



В зряла възраст най-често се наблюдават полиморфната светлинна ерупция, порфириите, лекарствено-индуцираните фотодерматози, лупус еритематозус и соларната уртикария. При пациентите в напреднала възраст много чести са хроничните актинични дерматити, както и преканцерозите и немеланомните тумори на кожата и меланоми, индуцирани от кумулативния ефект на ултравиолетовите лъчи върху кожата.


Хроничният актиничен дерматит или още актиничен ретикулид e заболяване, засягащо зряла и напреднала възраст и предоминира при мъжкия пол. Счита се от някои автори като вариант на фотоагравиран (провокиращо се от слънцето влошаване) атопичен дерматит, а според други - фотоалергията е паралелен, а не основен патогенен механизъм.


Соларната уртикария попада в групата на физикалните уртикарии и засяга в еднаква степен двата пола. Клинично протича с парене и сърбеж минути след излагане на слънчева светлина, като впоследствие по кожата се появяват еритем (зачервявания) и уртики. Значение за заболяването имат появата на антитела от клас IgE, насочени към фотоалерген, които активират реакциите, водещи до алергични прояви.


Реакциите на повишена фоточувствителност на кожата под въздействие на фотосенсибилизатори протича клинично като фототоксичен и фотоалергичен дерматит. Фототоксичният дерматит произтичат от директното увреждане на кожата от фотосенсибилизиращи субстанции, съчетани с UV облъчване.


Най-често срещаните фотосенсибилизатори при фототоксичните реакции са псоралените, порфирините, катраните, а от медикаментите най-голямо значение имат тетрациклините, хинолоните, кетотифенът (медикамент, изписван при кашлица), напроксен, ретиноидите (обикновено използващи се при тежко протичащо акне) и други.


Фотоалергичните реакции са описани още при прилагането на фенотиазинови невролептици, сулфанилурейни антидиабетни средства, статини (медикаменти, прилагани при високи стойности на холестерола в кръвта) и други.


В заключение фотодерматозите са голяма група заболявания, изискващи добро познаване. Определянето на минималната еритемна и пигментна дози, както и фотоалергичните тестове, са от огромно значение за правилната диагноза и съответно адекватното лечение и благоприятна прогноза.


Най-широко застъпено терапeвтично и профилактично средство е фотопротекцията, като система от правила за предпазване от действието на UV лъчите. Парадоксално, огромна част от фотодерматозите се повлияват отлично от фототерапия, което определя водещата роля на точната и прецизна диагностика за успеха на лечението.