Кожата се определя като най-големия орган в организма, въпреки някои нови открития по отношение на интерстициума. Тя е в пряк досег с факторите от околната среда и осъществява своята бариерна и защитна функция за организма.


Кожата с ненарушена цялост осигурява протекция спрямо потенциални алергени или иританти - дразнители за организма. При увреждане на нейната структура се улеснява проникването на чужди агенти (включително и бактерии), които улесняват кожната иритация и засилват проявите на сенсибилизация.


Факторите на околната среда са разнообразни:


  • Биологични – различни микроорганизми (бактерии, вируси, някои паразити и гъбички);
  • Механични – травма, радиацинно лъчение, излагане на много висока или екстремно ниска температура;
  • Химични – различни съединения, които могат да оказват влияние върху кожата като иританти или алергени.
  • Отношение имат още оксидативният стрес, както и психо-емоционалните фактори (напрежение, стрес).


Увреждането на епидермалната бариера и проникването на различни чужди за организма агенти води до отделяне на проинфламаторни цитокини, които имат отношение към реакцията на възпаление и последваща проява на симптоми като сърбеж, дразнене, зачервяване на кожата, в някои случаи и разчесване, което води до екскориации – входни врати за вторични бактериални инфекции.


За изследване бариерната функция на кожата се използва тестът за определяне на трансдермалната водна загуба. Методът се прилага рутинно в практиката и е с висока чувствителност и специфичност. Чрез него се определя бариерната функция на кожата и има значение както в диагностиката, така и в проследяването на ефекта от лечение при някои заболявания на кожата – пример за такова е атопичният дерматит.


Методът за определяне на трансдермалната водна загуба е много полезен в ранните етапи на развитието на сенсибилизацията на кожата, както при субклинични, непроявена симптоматично иритация (раздразнение) на кожата, така и под въздействието на слаби или в ниско количество иританти.


Заложени мутации в някои гени, отговарящи за синтеза на протеини в кожата, имат отношение към образуването на протеинови молекули с намалена функционалност, което от своя страна води до ендогенно нарушение на епидермалната бариера.


NEWS_MORE_BOX


Пример за това е мутация в гена, отговарящ за синтеза на белтъка филагрин. Подобна мутация се установява при пациенти с атопичен дерматит и хронични екземи. При тези пациенти хидратацията на кожата е недостатъчна, поради повишените загуби през нарушената кожна бариера, което от своя страна води до микро „напуквания“ и повишена пропускливост за иританти и алергени.


При лечението на тези пациенти прилагането на емолиенти води до предпазване на кожата от допълнителни водни загуби и поддържането и хидратирана.


На бази клинични опити е установено, че при разрушаване на епидермалната бариера на кожата се води до повишаване на имунния отговор към различни алергени и иританти и последваща изява на реакция на свръхчувствителност.


Разнообразни са факторите за възникване на сенсибилизация и повишена склонност за проява на иритация на кожата – някои генетични мутации в гени, отговарящи за синтеза на важни протеини, наличието на съпътстващи дерматози (заболявания на кожата), както и фактори на околната среда – чести и повтарящи се микротравми, излагане на много ниски или високи температури, повишена влажност и други. Някои алергени и иританти могат да потенцират взаимно действието си и да доведат да развитие на свръхчувствителност.