Като термин хроничната венозна недостатъчност представлява заболяване на долните крайници, което е следствие от венозна хипертензия (повишено налягане).

Проблемът с венозната хипертензия се оказва сериозен здравен проблем, тъй като в световен мащаб са засегнати около 15% от населението. Характерно за заболяването е, че постепенно то прогресира и води до инвалидизиране на пациента.

Какви са причините и факторите, които създават предпоставки за развитие на хронична венозна недостатъчност?


На първо място се изтъква варикозата. По-често наричана разширени вени. Тя представлява разширяване стената на вените, а освен това те се удължават и усукват. Като причини за настъпването се приемат наднорменото тегло, намалената физическа активност, както и генетично унаследени заболявания на съединителната тъкан.

Някои вродени съдови малформации на артериите и вените също имат пряко отношение към възникването и проявата на хронична венозна недостатъчност. Не за пренебрегване са и травмите на някои от по-големите (магистрални) венозни съдове.

В какво се изразява клиничната картина на хроничната венозна недостатъчност?

Първоначално започва със симптоми, които са едва забележими и преминават бързо. Такива са чувство за дразнене и сърбеж по кожата на засегнатия крайник, освен това отоци около глезените, които са бързопреходни. Понякога може да се усеща чувство за леки болки или тежест.

При напредване на заболяването симптомите започват да се засилват по интензитет и съответно да персистират за по-дълго време. По кожата на долните крайници започват да се появяват петна, които са първоначално с жълтеникав цвят, който постепенно преминава в кафяв. Тези промени се дължат на недоброто оросяване.

Постепенно кожата губи своята еластичност и започва да склерозира. Освен това отоците около глезените стават все по-изразени и освен това се задържат по-дълго време. Те се появяват най-вече след по-продължително време в изправен стоеж.

През крайния стадий от заболяването по кожата се образуват кожни язви – улкуси. Те трудно зарастват, а лесно могат да се разранят и съответно да бъдат контаминирани (замърсени) с бактериална флора. Което води до развитие на трудно поддаващи се на лечение кожни инфекции.

NEWS_MORE_BOX

Сърбежът, който е симптом на още началните етапи от развитието на заболяването е причина за честото чесане на кожата и съответно води до по-бързо разраняване – образуване на екскориации.

Язвите се развиват основно около долната част на подбедрицата – под и над глезена. Преди появата на улкус, първоначално кожата променя цвета си в червен или леко виолетов цвят. Най-често формата на язвата е кръгла, а от нея се отделя умерено до обилно количество секрет. Краищата и са по-твърди, докато в центъра си тя е с по-тестовата консистенция и може да бъде покрита от фибринов налеп.

По отношение на болезненост, язвите  могат да причинят от лека и умерена до нетърпима болка, взависимост от това, колко са увредени и близко разположените нервни окончания.

С кои заболявания най-често могат да бъдат сгрешени кожните форми на хроничната венозна недостатъчност?

Подобна клинична картина с развитие на кожни язви по крайниците има при страдащите от диабет. Освен това при някои инфекциозни заболявания или неоплазми (туморни образувания) също може да се наблюдава сходна клинична картина.

По отношение на профилактиката е необходимо да се отстраняват образувалите се налепи, както и кожата да се поддържа влажна. Добрата хигиена на кожата е от голямо значение, поради опасност от контаминация на образуваните язви. Приемането на витамин А оказва положително действие, тъй като спомага за епителизацията и по-бързото зарастване на язвите.