Гъбичните инфекции или наричани още микози могат да засегнат всяка една част от тялото. Като най-честа локализация се посочва кожата на краката и по-конкретно засягане на стъпалото и областта между пръстите. Зачестяване на гъбичните инфекции се свързва от части и с настъпване на летните месеци, когато посещенията на обществени басейни зачестяват. Средата там предоставя добри условия за развитието на гъбичните причинители.


Предразполагащи фактори за инфекция са наличието на микроранички по кожата; нарушено периферно кръвообращение – например при диабетна невропатия (диабетно стъпало), артериална или венозна недостатъчност; намален имунитет (имуносупресирани пациенти, заразени с ХИВ), ендокринни заболявания. Приемът на някои медикаменти също оказва влияние – основно медикаменти от групата на кортикостероидите, антибиотици и някои хормонални препарати.


Някои от гъбичните причинители са нормална флора на кожата, но при наличие на някои от изброените рискови фактори е възможно да разгърнат своя патогенен (болестотворен) потенциал. Така например носенето на тесни дрехи и обувки, изкуствените материи, които запарват, както и хронични травми в областта на пръстите имат основно роля за поддържането на гъбичната инфекция.



Основните симптоми при гъбична инфекция на кожните гънки между пръстите са мацерираната (размекната кожа), която е зачервена и излъчва неприятна миризма. Най-често върху зачервената основа кожата се отлющва на сиво-белезникави люспи. Сърбежът е лек до умерен, а при по-интензивно разчесване се води до проникване на инфекцията в по-дълбоките слоеве на кожата. Освен това разчесването е предпоставка за наслояване на вторични бактериални инфекции – най-често стрептококови и стафилококови.


Засягане на кожата по свода на стъпалото най-често е под формата на малки по размери мехурчета, които първоначално имат прозрачно съдържимо, което постепенно може да промени цвета си до жълт, което говори за развитието на гноен процес.


NEWS_MORE_BOX


Засягане на кожата на главата в окосмената част – tinea capitis се свързва с по-тежко протичане. Освен зачервява в засегнатия участък, често са налице и гнойни везикули (мехурчета), изтъняване и отпадане на косми, поради разрушаване на космените фоликули. Често е налице постепенно нарастване в периферия и сливане на отделните плаки. Тази форма и силно заразна и е по-характерна за детската възраст. При повечето пациенти заболяването преустановява своя ход до пубертета. С подобна клинична картина протичат и микозите, засягащи брадата при мъжете.


Кожата на торса също може да бъде засегната. Най-често това са откритите части и в сгъвките (при тазобедрената става и под мишниците). В началото се появяват кръгловати петна, които са с надигнат ръб, зачервени и склонни към сливане. По периферията на лезията започва финно залющване, а в нейния център се наблюдава постепенно избледняване.


Засягане на голяма част от кожата на тялото, както и засягането на по-дълбоките слоеве на кожата (дерма, хиподерма) или достигане на подлежащите мускули е свързано с промяна в общото състояние – общо неразположение, повишена температура, отпадналост, безапетитие.


От значение е поставянето е правилна диагноза и започване на своевременна и адекватна терапия. Често се налага по-продължително лечение, което задължително да бъде комбинирано със стриктни хигиенни мерки (по отношение избягване изкуствени материи, без стягащо облекло и обувки, подсушаване на кожата). По този начин се избягва хронифициране на инфекцията, щателно елиминиране на инфекцията и предотвратяване на евентуални рецидиви.