Спецификите на спортната дейност имат отношение и към склонността за развитие на определени заболявания или състояние преимуществено при определени групи трениращи.


По отношение на кожните проблеми най-честа е изявата на гъбичните инфекции или т. нар. дерматофити. Развитието и тежестта на нфекциятa зависи от патогенността на причинителя, възприемчивостта на организма и условията на средата. В зависимост от локализацията гъбична инфекция се развива най-често по стъпалата, половата област, ръцете и значително по-рядко по тялото, подбедрицата, брадата или окосмената част на главата.


Развитието на дерматомикози се благоприятства от нарушен имунен статус, например при трениране на по-ниски температури и с неподходящо облекло; някои външни фактори - топлина, влага, оклузивно (стягащо) облекло и други.



Характерно за кожните промени е, че най-често имат обла форма и центробежен характер – разпространяват се в периферия, а центърът на кожната лезия остава блед, незачервен. Зачервената част е надигната с открояващ се ръб над околната здрава кожа.


Засягането на стъпалата при спортисти е най-честата локация. Обикновено зоните, които са най-предразположени – това са пространството между пръстите, където се задържа по-дълго влагата и сводовете.


Заболяването е известно още като athletic foot. Причинява се от Trichophyton rubrum най-често. Tinea pedis или микозата на стъпалата е най-често срещаната микоза в света. Засяга всички възрасти, но преимуществено при лица в активна възраст и не толкова при деца.


Спорите могат да преживеят месеци или години в бани, съблекални или плувни басейни. Ходенето бос или ползването на обща хавлиена кърпа улесняват предаването на инфекцията. Някои лица са по-склонни към развитие на tinea pedis поради по-голямото количество спори в дома, професионалната или социалната им среда.


По-малкото количество мастни киселини в кожата предразполага към инфектиране, тъй като мастните киселини действат като натурален антимикотичен агент. Затова и използването на силна козметика с високо рН е предразполагащ фактор, поради нарушаване на кожната бариера.


Онихомикозата или микотичната инфекция на нокътната плочка е също често срещана при спортисти. Характерно е, че промените по ноктите могат да завършат с отпадане на нокътната плочка при неглижиране на проблема. Освен това дори и да е налице засягане на един пръст, инфекцията е със склонност за разпространение, поради което е добре да се третират целите стъпала, но преимуществено с по-голяма концентрация на локалния медикамент – засегнатия нокът.


Лечението е продължително, тъй като прониквателната способност в областта е слаба, освен това кръвоснабдяването не е толкова добро, както на други части на тялото, поради което процесът на самовъзстановяване се забавя. Друг проблем е, че често не се обръща особено внимание на ноктите, а симптоматика почти няма. От своя страна това води до забавяне на диагнозата.


Друга проблемна и често засягана зона при спортисти това е ингвиналната – на половите органи или по-конкретно около тях. Причината е наличието на гънки, в които при задържане на влага и под влиянието на топлина се създават много добри условия за развитието на гъбички. Това налага старателното подсушаване след баня – както на всички гънки, така и между пръстите. Това е и част от профилактиката на дерматомикозата.


Ползването на индивидуални кърпи е задължително, както и намаляване на престоя изпотени след тренировка. Преобличането или вземането на душ е важно да става непосредствено след приключване на тренировката.