Характерно за голяма част от инфекциозните заболявания е проявата на разнообразни симптоми и синдроми, както и различният механизъм на протичането им. Протичането на инфекцията зависи от индивидуалния отговор на организма, състоянието на имунната му система, както и условията, при които се развива процесът.


Голяма част от клиничните форми при инфекциозните заболявания често са предизвикателство при оформяне на диагнозата. Измененията по кожата и лигавиците често са водещи в клиничната картина на повечето инфекции.


Налице може да бъде токсична или алергична реакция спрямо въздействието на инфекциозния агент или отделен от него токсин. Наблюдава се засягане на вегетативната инервация на кръвоносните съдове – например при морбили, рубеола и скарлатина. Възпалително-гнойни инфилтрати могат да се появят при бактериални метастази в кожата при коремен и петнист тиф, както и стафилококови инфекции.



Нарушение на съдовата проницаемост и хемостазата, които водят до подкожни кръвоизливи се наблюдават при вирусни хеморагични трески. При бактериални метастази, идващи от кръвоносните съдове при септични състояния може да се предизвика разстройство в кръвообращението, с последващи некрози на кожата – менингококов сепсис, петнист тиф.


Диагностичното значение на обрива може да бъде решаващо – например петна на Филатов Коплик при морбили. Те представляват белезникави петънца върху зачервената лигавица и трудно свалящи се с шпатула. Разполагат се по лигавицата на бузите, срещу кътниците.


При скарлатина обривът е едномоментен (появява се по цялото тяло, след което изчезва в рамките на часове, по-рядко до 1-2 дни). Появява се основно по флексорните участъци (в сгъвките) и представлява малки по размери обривни лезии, разположени наблизо. Причината за появата е чисто токсична – дължи се на еритрогенен токсин, който се отделя от стрептококите. При скарлатина обикновено няма обривни лезии по лицето, но то е зачервено и с бледост около устата.


Патогномонично значение имат измененията на входната врата на някои инфекции – т. нар. първичен афект. Наблюдава се при Марсилска треска – тъмно петно, покрито с черна некротична коричка и с диаметър 0,5 - 2см.


При антракс първичният афект в началото представлява сърбяща папула (надигната над останалата кожа зачервена лезия). Постепенно тя се разширява и около нея се появяват мехурчета, които са изпълнени с кръв. Кожната лезия се характеризира с липса на чувствителност, като след пукването на мехурчетата мястото се изпълва с некротична тъкан с черно-син цвят, откъдето идва и названието – „синя пъпка”.


Важно е изясняване на началото на обрива, локализацията и еволюцията му. Например с началото на общите симптоми обрив е налице при варицела, пета болест (еритема инфекциозум), рубеола. През първите 24-48 часа от влошаване на общото състояние се появява обривът при скарлатина.


След 3-я ден от появата на общи симптоми се развива обривът при петнист тиф и морбили, а на 7-8 ден – при коремен тиф.


Обривът при рубеола е едномоментен и се разполага главно по екстензорните повърхности , задържа се 3-4 дни. За разлика от това при морбили – обривът се развива последователно в рамките на три дни и започва от главата (зад ушите), последва по лицето и тялото.


При варицела обривът е на няколко тласъка до 10 дни, като задължително има обривни лезии в окосмената част на главата. Лющене се наблюдава при морбили и скарлатина, а белези остават след вариола (едра шарка).


При Лаймската болест (Лаймска борелиоза) е много характерен т. нар. хронична мигрираща еритема. Представлява избледняване на центъра на лезията, като постепенно се разширява в периферия – нарича се още „биволско око”. Понякога лезиите могат да бъдат множествени. Не всички обриви, появяващи се в мястото на ухапване се дължат на Лаймска болест. В някои случаи кърлежовата слюнка предизвиква зачервяване, което се появява няколко часа след ухапването и обикновено не се разширява, а изчезва в рамките на няколко дни.