Ендокринните заболявания включват една голяма група от състояния, които са свързани съответно с различните ендокринни жлези. Най-общо могат да бъдат наблюдавани два вида патология – хипо- и хиперфункция. Хормоналните промени се отразяват на различни органи и причината е, че тяхното действие не се ограничава до една конкретна функция, а обхваща няколко органи и системи в организма.


Една по-рядка патология е повишената функция на хипофизната жлеза и по-специално на увеличено отделяне на конкретен хормон – т. нар. растежен или соматотропинът. Той има анаболен ефект.


В патогенетичния механизъм на заболяването се наблюдава едно увеличение на хондроитинсулфата и колагена, дължащо се на активността на хондроцитите (хрущялните клетки), което води до активиране на костния растеж. Наблюдава се хиперплазия (разрастване) на хиалинния хрущял и разязвяване с развитие на артрозни промени в ставите.



В ранния стадий на заболяването клиничните прояви се свеждат до рецидивиращи ставни болки и продължаващо с месеци главоболие. Постепенно започва да се наблюдава удължаване на крайниците, носа, долната челюст и ребрените хрущяли. Увеличава се размерът и на вътрешните органи.


Налице са болки в ставите и дългите кости (например бедрата, раменната кост), оток на ставите и хипермобилитет. При изследване на гръбначния стълб често се наблюдава кифоза и нестабилност.


Рентгенологичната картина се характеризира с т. нар. квадратно задебеляване на метакарпалните и метатарзални кости. Формират се т. нар. остеофити или познати като шипове. Лабораторните изследвания и тези на ставния пунктат са без специфични промени. Диференциална диагноза се прави с болестта на Пейджет.


Болестта на Къшинг или Кушинг е друго ендокринно заболяване, което се свързва с хиперпродукция на глюкокортикоиди. Основата на болестта се състои в смущение на минералната обмяна на протеиновата синтеза и по-конкретно на две вещества - хондроитинсулфат и колаген. Налице е стимулиране на остеокластната активност (разрушаване на костната тъкан) и потискане на остеобластната активност (потискане на процеса за изграждане на костно вещество).


От хормоналните промени се наблюдават още и потискане на анаболните андрогени и естрогени. Лабораторните изследвания показват намаление на калциевата интестинална резорбция (усвояването на калций от червата) и потискане на тубуларната обратна резорбция на калция (в бъбреците).


От клиничната картина водещи са симптомите на умора, психическа лабилност, аменорея (липса на цикъл), акне, стрии. От промените в опорно-двигателния апарат се наблюдават подчертана атрофия на скелетната мускулатура - симетрична миопатия. Освен това остеопороза със зачестяване на фрактурите на костите.


От рентгенологичните данни се наблюдава асептична (без наличие на инфекциозен причинител) некроза на бедрената глава и главата на раменната кост най-често. Лечението им е оперативно и най-често се изразява в ендопротезиране.

 

Към първа част на материала