Общото във въздействието на ендокринните промени в организма (независимо дали са хипо- или хиперфункции) е че за продължителен срок от време хормоналният дисбаланс води до промени във водния и минералния баланс.


Налице може да бъде директно въздействие върху костното моделиране и хондрогенезата – формирането на хрущялна тъкан, респективно клетъчния метаболизъм на остеобластите, остеокластите и хондроцитите. Като последствия може да се наблюдават остеопоротични процеси, такива на остеомалация – размекване на костта, както и хиперостоза (разрастване на костно вещество) или остеосклероза.


Намалената функция на щитовидната жлеза или т. нар. хипотиреоидизъм се характеризира с някои костни промени. Обикновено те се проявяват при „по-запуснати“ случаи на заболяването, при които не се провежда никакво или адекватно за състоянието лечение.



Със снижението на остеобластната активност (клетки, които имат отношение към синтез на костна тъкан) и натрупване на хондроитинсулфат в ставния хрущял настъпват дегенеративни промени в ставите.


Артропатични промени при хипотиреоидизма се наблюдават в 30 до 40% от наблюдаваните случаи. Ставният оток се дължи на гореизложените промени. Най-честата локализация е в коленните, глезенните стави, както и тези на ръката и ходилото. Засегнатите стави не са затоплени и с променен цвят на покриващата кожа, както при възпалителни артропатии.


Рентгенологичната картина при вродената форма се свежда до промени във формата на черепа, дисгенезия (недоразвиване) на епифизата на бедрената глава, както и с плоски прешлени.


При придобитата форма на заболяването се наблюдават остеопороза, хондрокалциноза (отлагане на калций в хрущялната тъкан) и остеосклеротични промени в околоставните меки тъкани. Диференциалната диагноза при придобитите форми се прави с хроничен полиартрит.


При повишена функция на щитовидната жлеза също са налице някои костно-скелетни промени. Наблюдава се активиране на остеокластите (клетки, имащи отношение към резорбцията на костно вещество) под въздействието на двата хормона на жлезата – трийодтиронин и тироксин.


Обикновено са засегнати жените над 50-годишна възраст. Първите опалаквания са от болки в кръста и големите стави на крайниците. Голяма част от оплакванията са свързани с нервната система - немотивирани изпотявания, топли вълни по тялото, жажда, тахикардия, хипертония, треперене на пръстите, безсъние и други.


Рентгенологичио се наблюдава т. нар. тиреотоксична остеопатия. Често настъпват патологични фрактури и промени в целостта на ставните плоскости.


Лабораторните изследвания показват хиперкалциемия – увеличено количество на калция в кръвта, както и повишено ниво на алкалната фосфатаза. При изследване на урината се установява още повишено отделяне на калций и фосфор, които имат минерали имат основно отношение към здравината на костите.


Ендокринно заболяване, което има пряко отношение към калциевата обмяна е функционалните промени в паращитовидните жлези. Причината е, че те са свързани с обмяната на калций и фосфор в организма.


При хиперфункция е налице повишено отделяне на главния хормон на жлезата – паратхормон. Наблюдава се повишено костно разграждане, поради отделяне на голямо количество калций с урината и пониженото му усвояване в червата.
Остеопатични промени с клинична изява се наблюдават в 25% от случаите, докато ставните прояви - при 60-65% от засегнатите пациенти. Най-честата локализация е в ставите, понасящи най-голямо натоварване.


Лабораторните показатели, които се проследяват и по които се съди за състоянието са няколко – хиперфосфатемия (повишено количество на фосфор в кръвта), хиперкалциурия (повишено ниво на калций в урината), както и хиперфосфатурия (повишено количество на фосфор в урината). Алкалната фосфатаза също е увеличена.