Сериозният запек, който възпрепятства изхождането в продължение на няколко дни, а понякога и седмици, може да доведе до прием в спешно отделение.
Чревната непроходимост се дели на вродена и придобита в най-общ аспект. Вродената се диагностицира веднага след раждането, когато се налага спешна оперативна намеса.
Придобитата чревна непроходимост обикновено бива механична, която в повечето случаи се среща като обтурационен илеус. Динамичната чревна непроходимост е вторият клас илеус. Този тип илеус бива странгулационен, инвагиниращ, паретичен и спастичен.
Това са двата най-чести илеуса, които водят до бърз блокаж в чревния пасаж, тежък интоксикационен синдром и шок и съответно налагат спешна оперативна намеса и лечение на основното заболяване.
1. Обтурационен илеус - как точно се причинява?
Обтурационният илеус или чревната непроходимост от запушване на чревния лумен в най-честите случаи се получава като усложнение на упорит запек или поява на туморни формации в червото. Вътрешното запушване може да се причини от попадане на чужди тела, фекаломи, инфекции, доброкачествени и злокачествени тумори.
Такъв илеус може да се развие след оперативни интервенции, при които следоперативният период е с влошена рехабилитационна подкрепа и болният залежава. В този случай се развиват тежки сраствания или адхезии и бридове. Също така този тип илеус може да се причини от поява на тумори в извънчревното пространство, които да притискат стената на червото и да предизвикват задръжка над нивото на допир между тумора и чревната стена.
Симптомите при този тип илеус са много типични. Заболяването има бавно начало и прогресивно развитие с пристъпен характер в появата на симптомите. Постепенно дефекацията спира, а общото състояния на човека се влошава. Появяват се постепенни коликообразни болки, съпроводени с гадене и повръщане. Коремът изглежда балониран. Появява се дифузна болка при прилагане на палпаторни диагностични техники. Рядко може да се напипа директно причината за илеус под формата на патологична формация около червата в корема.
Диагнозата се поставя посредством рентгеново изследване с бариева каша, която проследява хода на червата и установява точната локализация на патологичната структура. При анамнестични данни за предходни операции трябва да се има в предвид в диференциално-диагностичния план състоянието адхезивен илеус.
Лечението е строго оперативно. Извършва се лапаротомия и се премахва патологичния причинител за илеус. Операцията приключва с възстановителна процедура за чревния пасаж на ненужните преработени хранителни материи.
2. Странгулационен илеус - типично е преплитането
Този тип илеус представлява външно запушване на червото с притискане на мезентериалната тъкан и увреждане на кръвообращението. Типичен пример за странгулационен илеус е развитието на волвулус на тънките черва - преплитане около голям коремен брид. Среща се предимно като постоперативно усложнение от срастване, поява на бридове, инкарцерация на хернии по бедрената или ингвинална гънки, както и при усложнен Мекелов дивертикул.
Клиничната картина има остро и бързо начало. Внезапно появила се коликообразна болка в целия корем, която се усилва. Постепенно се влошава общото състояние на пациента и се появяват данни за гадене и повръщане. Коремът се балонира, настъпват тежки интоксикации в организма.
При физикалния преглед се срещат данни за перитонеално дразнене, а на определени места може да се установи палпаторно мястото на запушване. Аускултаторно се установява плискаща и куркаща перисталтика, която от време на време преминава в абсолютна тишина.
Диагнозата се поставя рентгенологично и клинично. Забелязват се характерни водно-въздушни сенки в червото, а при пропускане на контраст се вижда точното място на запушването.
Лечението е спешно. Извършва се спешно хирургично отваряне на коремната кухина - лапаротомия.
В последствие се прилагат техники на дебридман и деволвация. При установяване на много некротични части от червото в района на запушването се остраняват излишните материи посредством частична резекция с допълваща връзка между двата края на червото. В някои по-усложнени случаи се извежда анус претер натуралис, което е чревна бримка по повърхността на корема или се прави чревна интубация през цекостома.