Сериозният запек, който възпрепятства изхождането в продължение на няколко дни, а понякога и седмици, може да доведе до прием в спешно отделение.

 

Чревната непроходимост се дели на вродена и придобита в най-общ аспект. Вродената се диагностицира веднага след раждането, когато се налага спешна оперативна намеса. 


 

Придобитата чревна непроходимост обикновено бива механична, която в повечето случаи се среща като обтурационен илеус. Динамичната чревна непроходимост е вторият клас илеус. Този тип илеус бива странгулационен, инвагиниращ, паретичен и спастичен.

 

Това са двата най-чести илеуса, които водят до бърз блокаж в чревния пасаж, тежък интоксикационен синдром и шок и съответно налагат спешна оперативна намеса и лечение на основното заболяване.

1. Обтурационен илеус - как точно се причинява?

Обтурационният илеус или чревната непроходимост от запушване на чревния лумен в най-честите случаи се получава като усложнение на упорит запек или поява на туморни формации в червото. Вътрешното запушване може да се причини от попадане на чужди тела, фекаломи, инфекции, доброкачествени и злокачествени тумори.

 

Такъв илеус може да се развие след оперативни интервенции, при които следоперативният период е с влошена рехабилитационна подкрепа и болният залежава. В този случай се развиват тежки сраствания или адхезии и бридове. Също така този тип илеус може да се причини от поява на тумори в извънчревното пространство, които да притискат стената на червото и да предизвикват задръжка над нивото на допир между тумора и чревната стена. 

 

Симптомите при този тип илеус са много типични. Заболяването има бавно начало и прогресивно развитие с пристъпен характер в появата на симптомите. Постепенно дефекацията спира, а общото състояния на човека се влошава. Появяват се постепенни коликообразни болки, съпроводени с гадене и повръщане. Коремът изглежда балониран. Появява се дифузна болка при прилагане на палпаторни диагностични техники. Рядко може да се напипа директно причината за илеус под формата на патологична формация около червата в корема.

 

Диагнозата се поставя посредством рентгеново изследване с бариева каша, която проследява хода на червата и установява точната локализация на патологичната структура. При анамнестични данни за предходни операции трябва да се има в предвид в диференциално-диагностичния план състоянието адхезивен илеус.

 

Лечението е строго оперативно. Извършва се лапаротомия и се премахва патологичния причинител за илеус. Операцията приключва с възстановителна процедура за чревния пасаж на ненужните преработени хранителни материи.

 

2. Странгулационен илеус - типично е преплитането

Този тип илеус представлява външно запушване на червото с притискане на мезентериалната тъкан и увреждане на кръвообращението. Типичен пример за странгулационен илеус е развитието на волвулус на тънките черва - преплитане около голям коремен брид. Среща се предимно като постоперативно усложнение от срастване, поява на бридове, инкарцерация на хернии по бедрената или ингвинална гънки, както и при усложнен Мекелов дивертикул.

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

Клиничната картина има остро и бързо начало. Внезапно появила се коликообразна болка в целия корем, която се усилва. Постепенно се влошава общото състояние на пациента и се появяват данни за гадене и повръщане. Коремът се балонира, настъпват тежки интоксикации в организма.

 

При физикалния преглед се срещат данни за перитонеално дразнене, а на определени места може да се установи палпаторно мястото на запушване. Аускултаторно се установява плискаща и куркаща перисталтика, която от време на време преминава в абсолютна тишина. 

 

Диагнозата се поставя рентгенологично и клинично. Забелязват се характерни водно-въздушни сенки в червото, а при пропускане на контраст се вижда точното място на запушването. 

 

Лечението е спешно. Извършва се спешно хирургично отваряне на коремната кухина - лапаротомия.

 

В последствие се прилагат техники на дебридман и деволвация. При установяване на много некротични части от червото в района на запушването се остраняват излишните материи посредством частична резекция с допълваща връзка между двата края на червото. В някои по-усложнени случаи се извежда анус претер натуралис, което е чревна бримка по повърхността на корема или се прави чревна интубация през цекостома.