Честващият се международен ден на захарния диабет - 14 ноември, e избран неслучайно от Международната диабетна федерация и Световната здравна организация в отговор на нарастващата тревога от увеличаващия се брой на пациентите със заболяването. Това е именно рожденната дата на Фредерик Бантинг – откривателят на инсулина. През януари 1922 г. в Канада физиологът д-р Фредерик Бантинг инжектира за първи път инсулин на умиращо от диабет дете, с което спасява живота му.


Фредерик Бантинг, който заедно с Чарлз Бест през 1921 г. откриват животоспасяващото лечение за захарен диабет тип 1 – инсулина получават през 1923 г. Нобелова награда за медицина.


Диабетът е едно от най-често срещаните социално значими заболявания, като в България над 577 000 души живеят с тази диагноза. Броят на децата със захарен диабет са над 2000, а най-притеснителният факт в статистиката е, че все по-често заболяването се регистрира и при бебета под 1-годишна възраст. Интересен факт е, че ако пациентите с диабет основат държава, то тя ще бъде третата по население в света.



Захарният диабет е метаболитно заболяване, характеризиращо се с повишени нива на кръвната захар, което се дължи на частично намаление или нарушено действие на инсулина (диабет тип 2) или пълна загуба на продукцията му в организма (диабет тип 1). Срещат се още захарен диабет при бременните, като обикновено след раждане стойностите на кръвната захар влизат в норма.


Захарен диабет тип 2 е най-често срещаният тип диабет, който е свързан с рискови фактори, обусловени от начина ни на живот като наднормено тегло, затлъстяване, нездравословно хранене, намалена физическа активност и злоупотреба с алкохол. Чрез промяна в поведението и ежедневните навици - т.е. намаляване на рисковите фактори е възможно редуциране на случаите с висока кръвна захар до 70%.


Според статистиката захарният диабет тип 1 съкращава очакваната продължителност на живота с до 15 години, а при захарен диабет тип 2 – с 5 до 10 години.


Ефективното лечение може да намали инвалидизиращите усложнения с до 50%. Високите нива на кръвната захар могат да доведат до увреждане на очите, бъбреците, нервите и големите кръвоносни съдове. Клиничната изява се състои в нарушено зрение, ампутация на пръсти или крайник, както и бъбречна недостатъчност, инфаркти. Усложненията се срещат при приблизително 3/4 от диабетиците.


Важно е да се отбележи, че редовният самоконтрол намалява усложненията от диабета с 35%. От особено значение са годишните профилактични прегледи с измерване на кръвната захар, а при пациенти с диагностицирано заболяване периодичните прегледи при специалист-ендокринолог са наложителни най-малко веднъж на 6 месеца.


Въпреки че основната цел на лечението на пациенти със захарен диабет тип 2 е достигането на прицелните нива на гликирания хемоглобин, големи проспективни проучвания показаха, че рискът от коронарни инциденти и смърт е по-висок при чести и тежки хипогликемии и че съотношението риск/полза от достигането на тези прицелни стойности намалява с продължителността на диабета. Освен това провеждането на интензивна терапия е релативно контраиндицирано при продължителност на диабета над 12 години.


Проучване от тази година демострира, че прекалено бързото и агресивно постигане на терапевтичните цели е свързано с повишен кардиоваскуларен риск. Предполага се, че това е и основанието на излязлото няколко месеца по-рано съвместно ръководство на американската и европейска диабетна асоциация, да приеме прицелни стойности на гликираният хемоглобин под 7%.


Библиография:
1.    Никитов З., Ж. Геренова; Захарен диабет тип 2 – съвременни концепции за контрол и терапевтичен подход, сп. Мединфо;
2.    Orchard J. et al., Association between 7 years of intensive treatment of type 1 diabetes and long-term mortality; JAMA, 2015, Jan.6; 313(1); 45-53.