Захарният диабет е хронично заболяване, което се нуждае от постоянно лечение и проследяване. Контрол се осъществява както върху нивата на кръвната захар, така и за късните му усложнения.

 

Още с поставянето на диагнозата захарен диабет, трябва да бъдем информирани за честотата и начина на проследяване на глюкозата в кръвта. Контролът може да се осъществи чрез измерване на кръвна захар в лаборатория, от самия пациент с помощта на глюкомер или чрез система за продължително мониториране.


 

При измерване на кръвната захар в домашни условия е уместно резултатът да се записва в дневник за самоконтрол със съответните дата и час. При пациенти със захарен диабет тип 1 се препоръчва проследяване 4 пъти дневно – преди хранене и сън, както и епизодично два часа след храна. При промяна в обичайния режим, като например остра инфекция, бременност, физическа активност, самоконтролът може да се увеличи до 8 пъти на ден, с цел своевременна корекция в инсулинова дозата и избягване на хипогликемия или хипергликемия/кетоацидоза. При съмнения за неразпознати нощни хипогликемии може да се изследва кръвна захар между 2:00 и 4:00 часа през нощта. При захарен диабет тип 2 на лечение с инсулин важат същите правила, докато при перорална терапия контролът е по-свободен: 1-4 пъти дневно, ако има влошаване на гликемията  и по-често при настъпила инфекция.

 

Добър показател за цялостния контрол на диабета за период от 3 месеца е гликираният хемоглобин (HbA1c). Препоръчва се изследване 3 месеца след започване или промяна в терапията, а след достигане на прицелни нива- на всеки 6 месеца. 

 

Един от най-често задаваните въпроси е какви трябва да са стойностите на кръвната захар.  Целите са строго индивидуални и зависят от възрастта, придружаващите заболявания, видът на лечението, давността на диабета и неразпознаването на хипогликемии. Според Българското дружество по ендокринология прицелните нива за кръвна захар на гладно са между  3,9 и 7,2 ммол/л, а 2 часа след нахранване - до 10 ммол/л. При по-възрастни пациенти, с множество усложнения и съпътстващи заболявания, могат да се допуснат и по-високи стойности. Така общата препоръка е за HbA1c <7%, но при млади хора, без значими сърдечносъдови заболявания и малка давност на диабета, HbA1c може да бъде и по-нисък – около 6,0-6,5%, докато при възрастни - и стойности до 8,0% са приемливи. 

 

Тъй като диабетът е метаболитно заболяване, той не засяга само нивата на глюкозата в кръвта, но и обмяната липидите. Необходимо е изследване на липиден профил (общ холестерол, LDL-холестерол, HDL-холестерол и триглицериди) на 2-6 месеца от започване на лечението за диабет/дислипидемия, като при нормализиране на стойностите е достатъчен ежегоден контрол. Препоръчителните нива на LDL-холестерол са под 2,6 ммол/л (<1,8 ммол/л при налично сърдечносъдово заболяване), като напоследък се говори и за още по-ниски стойности от порядъка на 1.4 ммол/л. За HDL-холестерола оптимално е >1,0 ммол/л за мъже и >1,3 ммол/л за жени, а триглицеридите трябва да са <1,7 ммол/л. 

 

Артериалното налягане трябва да се проследява редовно вкъщи, както и при всяко посещение при енодокринолога или личния лекар, като то не трябва да надвишава 140/80 mmHg.

 

Всички тези мерки са необходими, за да се предотвратят късните усложнения на диабета, които засягат очите (ретинопатия), бъбреците (нефропатия) и нервите (полиневропатия). Проследяването за тези усложнения зависи от типа на диабета. При захарен диабет тип 1 те настъпват след 5-тата година, когато трябва да започнат и изследванията в тази насока, докато при захарен диабет тип 2 е необходимо да се направи оценка още с поставянето на диагнозата, тъй като те вече може да са налични.

 

Изследване на очни дъна за наличие на ретинопатия трябва да се провежда ежегодно от офталмолог, дори и да няма осезаеми отклонения в зрението. За изключване на бъбречно увреждане веднъж годишно се изследва отделянето на албумин в урината (чрез 24-часова урина или съотношението албумин/креатинин в сутрешна урина), както и нивото на креатинин в кръвта. Скринингът за диабетна полиневропатия също се провежда ежегодно и включва оценка на усета за убождане с игла, натиск с 10 г монофиламент, вибрационна чувствителност (със 128 Hz камертон, който се допира до различни точки на стъпалото), както и разграничаването на усета за топло и студено.

 

За всеки диабетик е важно стриктно да се проследява състоянието му с цел превенция и ранно лечение на усложненията от това коварно заболяване. Така ще се запазят дълго време добро качество на живот, работоспособност и самочувствие.