Колоноскопията е инструментален метод, чрез който с помощта на колоноскоп (тубуларен инструмент с камера в крайната част и с диаметър около 1-1,5 см) се извършва оглед на дебелочревната лигавица за различни морфологични отклонения. По време на изследването при установяване на полипи и други абнормалности, те могат да бъдат отстранявани.
Изследването се провежда при съмнения за заболявания на долен гастро-интестинален тракт – колорекрален карцином, възпалителни заболявания (Крон, улцерозен колит), полипоза, дивертикулоза, различни колити и много други. Ползва се при симптоматика на долен гастро-интестинален тракт – ректално кървене, мелена, хронична констипация или диария, метеоризъм, коремни болки, анемичен синдром и др. По време на изследването при установяване на нарушения може да бъде взет материал (биопсия) за хистологичен анализ. Поради факта, че някои заболявания като микроскопския колит за чисто хистологични диагнози и макроскопски няма изменения по лигавицата, някои гастроентеролози препоръчват винаги да се взима биопсия при наличие на симптоматика и провеждане на колоноскопия.
Подготовка за изследването
Обикновено в деня преди изследването пациентът трябва да преустанови приема на твърди храни, както и на червени течности, които по време на колоноскопията биха могли да бъдат сбъркани с кръв. Напълно се прекратява приемът на храни около 12 часа преди изследването. Необходимо е също да уведомите лекаря Ви за всички медикаменти, които приемате (особено тези, които повишават риска от кървене – антикоагуланти, антиагреганти като аспирин, клопидогрел и др., а също антидиабетични лекарства, нестероидни противовъзпалителни средства) и придружаващи заболявания и алергии. Нощта преди изследването се приемат лаксативни средства перорално за прочистване на дебелото черво. Преди самото изследване най-често се провежда двукратно енема (клизма) за допълнително изчистване на лигавицата.
Самото изследване
Самото изследване продължава средно около 30 до 60 минути и се провежда най-често под обща анестезия с краткотрайно действащи общи анестетици (напр. бензодиазепини – Midazolam, а също Propofol и др.). Възможно е провеждане на изследването и само с лека седация и спазмолитици при запазено съзнание на пациента. Пациентът се поставя в ляво странично легнало положение и медикаментите се въвеждат интравенозно. Провежда се ректално туширане, след което колоноскопът се депонира в ануса и постепенно се въвежда до достигане крайната част на дебелото черво (сляпото черво), а също може да се огледа и крайната част на тънкото черво. Лекарят оглежда лигавицата на разположен наблизо монитор и при установяване на дефекти като полипи, кървене и др. може да ги коригира с ендоскопа. По-сериозни състояния обаче изискват оперативна намеса, която може да бъде планирана и обсъдена след колоноскопията. При провеждането на колоноскопията, за да може да бъде огледано червото, се налага въвеждане на въздух с колоноскопа, за да се „отлепят“ стените на червото една от друга. Това издуване може да бъде съпроводено с болка и усещане за подуване, ако пациентът е в съзнание. При обща анестезия обаче пациентът е в безсъзнание и няма усещане за болка и спомен. Известна болка, дискомфорт и газове може да има след изследването, които са краткотрайни.
След изследването
След изследването пациентът остава за наблюдение през следващите 30 минути до час или два и преминаване действието на анестетика. Важно след това пациентът да има придружител, който да го отведе до дома – не бива да се шофира, работи с машини и да се вземат важни решения до следващия ден, пациентът трябва да почива активно до пълното преминаване ефекта на анестетика.
В някои случаи може да се наложи повторно провеждане на изследването – при наличие на остатъчен фецес, който компроментира оглеждането на лигавицата; при наличие на повече от два полипа или масивни полипи, при риск или наличие на колоректален карцином, при възпалителни заболявания (Крон, улцерозен колит) и др. След излизане резултатите от хистологичното изследване окончателно се поставя диагноза и се предприема лечение.
Колоноскопията е сравнително безопасно и минимално инвазивно изследване. Макар и рядко по време на извършването му може да настъпят някои усложнения – кървене, руптуриране на червото, алергични реакции към използваните седативни и спазмолитични медикаменти и др. Ако по време на колоноскопията е извършена полипектомия (отстраняване на полип), то може да се наблюдава леко ректално кървене. Ако все пак забележите ректално кървеkе, продължаваща болка и др. оплаквания, обърнете се към вашия лекар.
Колоноскопията е златен стандарт в съвременната гастроентерология за поставяне диагноза при симптоматика на долен гастро-интестинален тракт. Прилага се и профилактично, без наличие на симптоматика при пациенти с фамилно обременяване (наследствен колоректален карцином и др.), както и при пациенти над 50-годишна възраст на всеки 5-10 години.
