Предоперативната оценка на белодробната функция има важно значение при пациенти с белодробни заболявания, при които предстои кардиоторакална или друга оперативна интервенция. Постоперативните белодробни усложнения са чести и се свързват както със значителна заболяемост и смъртност, така и с продължителен болничен престой.


Данните сочат, че честотата на постоперативните усложнения на белите дробове при некардиоторакална хирургия варира от 2 до 19%, за разлика от кардиоторакалната, при която тези граници варират от 8% до 39%.


При пациенти с бронхиална хиперреактивност, подлежащи на трахеална интубация, се препоръчва провеждане на премедикация с β2-агонист и системен кортикостероид поне пет дни преди интервенцията.



Кетаминът е единственият анестетик, който не причинява интраоперативна ателектаза. Панкурониумът от своя страна при някои пациенти причинява постоперативна остатъчна невромускулна блокада и съответно води до повишени инциденти от постоперативна пневмония.


Непосредствени постоперативни  неинфекзиозни усложнения са ателектазите, пневмотораксът, плеврален излив и белодробният оток, които отзвучават спонтанно. Други неинфекциозни усложнения са белодробният кръвоизлив и дисфункцията на диафрагмата.


При проява на асцит пряка последица е повдигането на диафрагмата и съответно задълбочаването на проблемите с дишането, в случай, че е имало и други усложнения.


Хипоалбуминемията, хирургичната манипулация, продължителното време за операционната маса, както и голямото количество вливания имат отношение към повишения риск за проява на плеврален излив и ателектази.


Тестването на белодробната функция е неинвазивен метод, който трябва да се използва преди оперативната интервенция, за да се определи кои пациенти могат да развият следоперативни усложнения. При функционалното изследване на дишането се наблюдава най-често намаляване на дихателния капацитет.


Асцитът и плевралният излив, масивната хепатомегалия (увеличаване размерите на черния дроб), както и ателектазите в белодробните основи водят до нарушена оксигенация на кръвта. Основните механизми, участващи в развитието на артериалната хипоксемия, са несъответствие в съотношението вентилация-перфузия.


При тези пациенти се наблюдава нарушаване на лигавичната защитна бариера, което, в съчетание с дългия период на интубация води до увеличаване на честотата на белодробните усложнения. Продължителната им хоспитализация води до по-продължителната им експозиция на нозокомиална флора (вътреболнична), която в повечето случаи е резистентна на редица антибиотични групи.


Съвременната имуносупресия при оперативни интервенции във връзка с трансплантации са предпоставка за последващи инфекциозни усложнения. Най-често диагностицираните инфекции са коремни инфекции, бактериемия и пневмонии. Развитието на тежки пневмонии при възрастни пациенти са свързани с висока смъртност.


Приложението на методите на физикалната терапия е подходящо в предоперативната подготовка на пациентите.
Слабостта на инспираторните мускули в предхирургичната фаза е рисков фактор за развитието на белодробни усложнения след операция. Паралелно с това индивидуално подбраният комплекс от упражнения има за цел подобряване на белодробния капацитет, с последващ ефект върху редуциране на процента от повторни хоспитализации.


В проучване от 2009 г. са използвани различни дихателни техники, включително асистирана кашлица и дълбоки дихателни упражнения. Отчетено е сигнификантно понижаване на честотата на ателектази.


Библиография:
1.    Coronary Heart Disease Part II: Role of Physiotherapy; Irene-Chrysovalanto Themistocleous et al.; ResearchGate; April 2017 
2.    Ikegami T, Shirabe K, Matono R, Yoshizumi T, Soejima Y, Uchiyama H, Kayashima H, Morita K, Maehara Y. Etiologies, risk factors, and outcomes of bacterial pneumonia after living donor liver transplantation. Liver Transplanation . 2012; 18:1060-1068.