Т. нар. „влизане“ във форма или още спортната форма не се дължи на нарастването на мускулатурата, която се тренира, а на общото адаптиране на организма към натоварването, на което го подлагаме.


Най-честата причина в спорта, която налага спиране на тренировките – това са контузиите. Те могат да изкарат от изградения режим трениращия за различен период от време, което от своя страа значително да се отрази и на спортната му форма. Съответно при подновяване на тренировките състоянието не позволява подлагане на досегашните натоварвания, а плавно и постепенно наваксване на изгубената издръжливост.


Това е и един от основните проблеми на спортуващите, които поради пандемията от коронавирусна инфекция, за дълъг период от време са излезли от тренировъчния си режим и възстановяването на предишната им форма би коствала значителен период от време. Причината е, че ако се започне с по-голямо натоварване рискът от контузии се увеличава многократно.



Мускулната „памет“ на натренираните е по-голяма отколкото тази на нередовно трениращите. Съответно при тях и спадът във формата, който се наблюдава е за различно време. Кислородната консумация е един от показателите, който най-чувствително спада. Спадът в началото е драстичен, след което се наблюдава постепенно понижаване.


След около 10 до 14 дни VO2max (максималното количество кислород, което мускулите могат да използват за една минута), започва да спада с 0,5% на ден. Две седмици, след като сте спрели да тренирате, умението на мозъка да ангажира мускулите също намалява с около 1-5%. Това не е много, но може да доведе до значителен спад на експлозивната сила при спортове, изискващи максимално оптимизирани движения, пример за какъвто е плуването.


Метаболизмът също се забавя, което от своя страна афектира върху възможността организма да консумира и преработва кислорода. Много по-лесно е да си възвърнем върховата кардио форма отколкото силовата.


За намаляване на „загубите“ е необходимо включването на повече движение от вида на тренировки с велоергометър (при възможност колоездене), бързо ходене, изкачване на стълби, подскоци или дори разходки по стръмна пътека.


В същото време изследвания, проведени при атлети, спрели тренировки в рамките на един месец, показват, че мускулните влакна почти не са претърпели промени. Интересното в случая е, че силата не се променя, а специфичните за дадения спорт мускулни влакна се изменят. Например за бегачите на дълги разстояния се губят бавните мускулни влакна, за развитието, на които се полагат значителни усилия.


В същото време само в рамките на 3-4 седмици, след като са преустановени тренировките тялото започва да разчита все повече на въглехидратите, като източник на гориво, вместо на мазнините. В същото време се увеличава капацитетът за складиране на мазнини.


Поради изброените причини е добре да се правят тренировки, дори в домашни условия, за да се поддържа поне близка до предишната форма. В случаите, в които е налице травма – е добре предварително да се направи консултация с лекуващия лекар или рехабилитатор, който да прецени нивото на натоварване.


Не на последно място се нарежда и мотивацията, която в рамките на дори 1-2 седмици може да се намали значително, поради което е добре тренировките да не бъдат преустановявани напълно. След подновяване на тренировките ще са Ви необходими около две седмици отново да си възвърнете максималното желание за тренировка.


Разликата за „влизане във форма“ при редовно и спорадично трениращите е във времето необходимо за да си върнете формата. При редовно трениращите е необходимо двойно по-малко време. Естествено има и някои изключения, например тренировките при високи температури ускоряват увеличаването на обема на плазмата, което от своя страна подобрява капацитета на издръжливост.