Колективният имунитет, наричан още стаден или популационен, е форма на непряка защита от инфекциозни заболявания. Тя е резултат на придобиването на имунитет при голям процент от дадена популация към конкретен инфекциозен причинител. Така тази група защитава лицата, които не са прекарали заболяването или нямат изградени антитела, следствие на поставена ваксина, например.


Лицата, които имат имунитет към определена инфекция, служат като бариера срещу разпространението на заболяването, като забавят или предотвратяват заразяването на други неимунни лица.


Индивидуалният имунитет може да се придобие по естествен начин в резултат на преболедуване, както и по изкуствен начин чрез ваксинация, при която организмът започва изграждането на антитела или директно - чрез инжектиране на серум, в който се съдържат готови антитела. Колективният имунитет има важно значение при хора, които страдат от различни автоимунни, имунодефицитни или онкологични заболявания, които не позволяват поставянето на ваксина, а преболедуването на заболяването крие рискове.



Ваксинация, която се прилага в глобален мащаб, може да се постигне перманентно намаляване на случаите на инфекция до нула, т.е. ерадикация (премахване) на заболяването. Пример, който е познат сред широката общност е ликвидирането на едрата шарка-вариола.


Ерадикацията от морбили е била друг важен приоритет на Световната здравна организация, който продължава да не бъде решен. Като една от най-сериозните причини се посочват нарастващите антиваксърски движения.


Друг важен момент за формирането на колективен имунитет и ерадикация на заболяването е да не се предава инфекциозният причинител и на животни. В противен случай контролът силно се затруднява.


Изчислено е, че при морбили е необходимо 95% от населението да имат имунитет към болестта, за да спре напълно разпространението ѝ. Това е така нареченият праг на заболяването. COVID-19 е много по-малко заразно заболяване от морбили, с базово репродуктивно число, определено на 2,5. Това е броят заразените контактни лица от общия брой на контактните. С това репродуктивно число, частта от хората, които трябва да бъдат заразени, за да се формира защитен колективен имунитет е по-ниска, изчислена на 70% от цялата популация.


Репродуктивното число на вирусния причинител на COVID-19, както стана ясно е изчислена на 2,5. За сравнение този епидемиологичен индекс при грипния е 1,3. Инкубационния период на двата вируса също се отличава със съществена разлика. Докато при SARS-CoV-2 варира от 21 до 28 дни, по последните данни, то при грипа – инкубационният период е средно в рамките на до 4 дни.


Дългият инкубационен период е с голямо епидемиологично значение, защото това е времето, в което безсимптомният заразен се среща със здрави лица, които стават потенциално заразени.