1. Какво представлява коклюшът?

Коклюшът е инфекциозно заболяване на долните дихателни пътища. Причинява се от Грам-отрицателен бактерии – Bordetella pertussis, облигатен аероб, който в естествени условия е патогенен само за човека.

Входна врата за инфекцията е дихателната система. След вдишването им, бактериите се  прикрепват върху лигавицата на трахеята и бронхите, където предизвикват възпаление. Инкубационният период продължава между една и три седмици, като заболяването преминава през три етапа.

 


  • Катарален. Този стадий продължава между няколко дни и две седмици. Характеризира се с катар на дихателните пътища, не много по-различен от катарите, които се наблюдават при тривиални инфекции на дихателните пътища – грип и хрема. Наблюдават се умерена кашлица и кихане, течащ нос, воднисти очи и понякога фебрилитет. Макар че протича най-леко, в този етап болният е най-силно заразен за околните.

 

  • Стадий на пристъпна кашлица. Симптомите на настинка преминават и на преден план излиза силната, пристъпна кашлица. Пристъпите на продължителна, мъчителна кашлица могат да бъдат десетки на ден, през които става трудно да се поеме въздух. Стесняването на въздухоносните пътища поради възпаляването им е причина за характерното звучене, дало името на заболяването – магарешка кашлица. Възможно е след кашличния пристъп да настъпи повръщане – посттусивен емезис. Този етап може да трае 4 и повече седмици.

 

  • Стадий на оздравяване. Пристъпите се разреждат във времето и стават по-леки. Пълното оздравяване може да отнеме няколко седмици, дори месец или повече.

          
Най-честите усложнения на пертусиса са бронхит, пневмония или вторична инфекция от друг причинител – суперинфекция. По-редки са гърчове, менингит, уринарна инконтиненция и др.

Боледуването от коклюш създава доживотен имунитет. Описвани са единични случаи на реинфекция, които протичат леко и бързопреходно.
 

2. Как се поставя диагнозата?

Категорична диагноза се поставя след изолиране и идентифициране на причинителя. Взема се назо-фагеален секрет. Освен културелният, е наличен и имунофлуоресцентният метод, който е особено полезен, когато е необходимо бързо да се постави диагноза.
Поради сходното, но по-леко протичане на паракоклюша (парапертусис), е невъзможно диференцирането им по клинична симптоматика. Това става чрез микробиологично и биохимично изследване.
 

3. Как става заразяването с коклюш?

Бактериите на коклюша се разпространяват по въздушно-капков път, чрез аерозолните частици, освобождавани при кихане и кашляне. Възможно е също така причинителят да проникне в тялото през конюнктивата, при търкане на очите след контакт със заразени вещи. Макар че всеки може да се зарази, най-уязвими са децата под една годинка. При тях протичането е най-тежко.
 

NEWS_MORE_BOX

4. Какво е лечението на коклюша?

Ако бъде открит навреме, коклюшът може да бъде повлиян от някои антибиотици или химиотерапевтици. Еритромицинът съкращава продължителността и интензивността на боледуването. Ефективни са също някои бета-лактами и флуорохинолони. При тежко протичане се прилага специфичен гама-глобулин.
 

5. Каква е профилактиката на коклюша?

Специфичната имунопрофилактика на коклюша в България е част от Имунизационния календар на страната.

В повечето европейски страни нивото на ваксинация надвишава 80%, в Запaдна Европа – 90%.
 

6. Каква е честотата на коклюша?

По оценка на СЗО случаите на коклюш за периода 1980-2010 са над 2 000 000, като за 2010 докладваните са 91 689. В България пик на заболеваемостта се достига през 2006 г. - 335 новооткрити случая, като до 2010 г. тя спада до 54 случая.