Какви са допълнителните симптоми на синдрома на Маринеско-Сьогрен?
Интелектуалното нарушение при лицата със синдром на Маринеско-Сьогрен (Marinesco-Sjögren) може да варира значително. При някои пациенти интелигентността не е засегната, докато други развиват леко до умерено когнитивно увреждане. Неврологично влошаване обикновено не настъпва при синдрома или може да настъпи изключително бавно. В допълнение, някои лица е възможно да имат затруднения в говора или неясна реч (дизартрия). Някои симптоми на синдрома на Маринеско-Сьогрен (например проблеми със зрението, затруднения в говора) предизвикват подценяването на интелигентността на засегнатото дете.
Пациентите със синдром на Маринеско-Сьогрен обикновено проявяват несъвършенства в растежа, които в крайна сметка могат да доведат до нисък ръст. Нисък ръст се отнася за лица, които са значително под средния за конкретните пол и възраст. В някои случаи засегнатите лица също имат хипергонадотропен хипогонадизъм, състояние, характеризиращо се с дефектно развитие или функция на яйчниците или тестисите (половите жлези). Хипергонадотропният хипогонадизъм причинява забавяне в началото на пубертета и развитието на вторичните полови белези и допринася за развитието на нисък ръст.
По-рядко възникват допълнителни симптоми, свързани със синдрома на Маринеско-Сьогрен. Тези симптоми включват бързи, неволеви движения на очите (нистагъм), неправилна позиция на очите (страбизъм) и дегенерация на главния очен нерв, който предава нервните импулси от ретината към мозъка (атрофия на зрителния нерв).
Съобщава се също за различни скелетни малформации, включително странично изкривяване на гръбначния стълб (сколиоза), необичайно къси пръсти на ръцете и краката (брахидактилия) и необичайна „конусовидна форма“ на крайните части на дългите кости (конусовидни епифизи). Въпреки че тежестта на синдрома на Маринеско-Сьогрен е възможно да варира в различните случаи и някои засегнати лица може да бъдат значително увредени, продължителността на живота обикновено не се засяга.
Какви са причините за синдрома на Маринеско-Сьогрен?
Синдромът на Маринеско-Сьогрен често се причинява от мутация на гена SIL1 и се унаследява по автозомно-рецесивен модел. Генетичните заболявания се определят от комбинацията от гени за определена черта, които се намират на хромозомите, получени от бащата и майката.
Автозомно-ецесивните генетични заболявания възникват, когато лицето унаследи един и същ анормален ген за една и съща черта от всеки родител. Ако дадено лице получи един нормален ген и един ген за болестта, лицето ще бъде носител на болестта, но обикновено няма да прояви симптоми. Рискът за двама родители, които са носители, и двамата да предадат дефектния ген и следователно да имат засегнато дете е 25 процента при всяка бременност. Рискът да имат дете, което е носител на болестта, като родителите, е 50 процента при всяка бременност. Шансът едно дете да получи нормални гени и от двамата родители и да бъде генетично здраво за тази конкретна черта е 25 процента. Рискът е еднакъв за мъжете и жените.
Учените са установили, че генът SIL1 е разположен на дългото рамо (q) на хромозома 5 (5q31). Хромозомите, които присъстват в ядрото на човешките клетки, носят генетичната информация за всеки човек. Клетките на човешкото тяло обикновено имат 46 хромозоми. Двойките човешки хромозоми са номерирани от 1 до 22, а половите хромозоми са обозначени с X и Y. Мъжете имат една X и една Y хромозома, а жените имат две X хромозоми. Всяка хромозома има късо рамо, обозначено с "p" и дълго рамо, обозначено с "q". Хромозомите са допълнително подразделени на множество ленти, които са номерирани. Например „хромозома 5q31“ се отнася до лента 31 на дългото рамо на хромозома 5. Номерираните ленти уточняват местоположението на хилядите гени, които присъстват на всяка хромозома.
Генът SIL1 съдържа инструкции за създаване (кодиране) на протеин, който има специфична роля в тялото. Мутация на гена SIL1 води до производството на дефектен протеин, който не може да изпълнява правилната си функция, което в крайна сметка води до признаците и симптомите на синдрома на Маринеско-Сьогрен.
Учените смятат, че протеиновият продукт на гена SIL1 участва в сгъването на протеините. Сгъването на протеините е физическият процес, чрез който протеиновата верига се транслира в естествената си триизмерна структура, обикновено "нагъната" конформация, чрез която протеинът става биологично функционален. Смята се, че дефектното сгъване на протеини причинява натрупване на анормални протеини в ендоплазмения ретикулум (наричан още ендоплазмена мрежа) – обширната мембранна мрежа, разположена във всички клетки, включително мускулните клетки.
Някои лица със синдром на Маринеско-Сьогрен нямат мутация на гена SIL1, което предполага, че друг ген (или повече гени) може също да причини разстройството (генетична хетерогенност). Другите гени, които могат да играят роля в развитието на синдрома на Маринеско-Сьогрен, не са идентифицирани все още.
Референции:
1. Wilcox WR. Marinesco-Sjögren Syndrome. NORD Guide to Rare Disorders
2. Lyon G, Adams RD, Kolodny EH. Eds. Neurology of Hereditary Metabolic Diseases in Childhood. 2nd ed.
3. Anttonen AK, Siintola E, Tranebjaerg L, et al. Novel SIL1 mutations and exclusion of functional candidate genes in Marinesco-Sjögren syndrome
4. Senderek J, Krieger M, Stendel C, et al. Mutations in SIL1 cause Marinesco-Sjögren syndrome, a cerebellar ataxia with cataract and myopathy
