Речта е основата на човешкото общуване. Всяко съобщение, обаче освен предадено, трябва да бъде и получено. За тази цел е необходимо слуховият орган да приема сигналите.


От първостепенно значение за поставянето на кохлеарните импланти в ранна детска възраст е възприемането и разбирането на говора. Но стандартните говорни тестове за оценка на езиковите умения са неприложими при кърмачета.


Развитието на езика при децата с нормален слух изисква време, през което търпи своето непрекъснато усъвършенстване. Ако децата имат намален слух, това развитие се забавя и закъснява. Етиологията на глухотата няма решаващо значение за резултатите при децата, с изключение на тези, при които е следствие на изкаран менингит. Този факт не важи при възрастните.



Кохлеарен имплант е електронно устройство, което помага на загубилите слуха си да чуват. Има външни и вътрешни части. Имплантът не възвръща нормалния слух, а само го имитира, като стимулира директно слуховия нерв с електрически импулси.


Външен звуков процесор приема звуковите вълни от околната среда и ги предава на вътрешната част. Приемателят в черепната кост над ухото преобразува звука в електричество и го предава към кохлеата. Електродите в нея са в пряк досег със звуковите рецептори. По този начин електрическият импулс заобикаля увредените части в средното или вътрешното ухо, достига до слуховия нерв, пътува по него и се обработва от мозъка.


Най-важните изисквания за поставяне на кохлеарен имплант са двустранна тежка до пълна невросензорна глухота, но при неувреден слухов нерв, освен това минимална полза от носенето на слухови апарати, както и добри езикови и комуникационни умения.


На база анализ на данните спрямо възрастта статистиката показва, че при вродена глухота най-добри резултати се постигат при извършване на имплантацията на кохлеарен имплант до 2-годишна възраст. Децата, имплантирани в кърмаческа и ранна детска възраст постигат говорно възприятие, говорна продукция, езиково развитие и абстрактни умения по-бързо от оперираните в по-късна възраст.


Периоднично се прави оценка на промените в езиковото развитие с течение на времето. Обикновено резултатите се сравняват с езиковото развитие на децата с нормален слух. Разликата между възрастта на детето с имплант и постигнатия в езиковия тест резултат, отговарящ на определена възраст, дава езиковото изоставане в месеци или години. Това съотношение на езиковата към календарната възраст се нарича езиков хронологичен коефициент.


Колкото повече време е изминало от поставянето на кохлеарния имплант, толкова по-добри са и резултатите в оценката на слуха и говора. Необходим е период, през който пациентът да свикне и да се научи да използва новото слухово възприятие, независимо дали глухотата е вродена, пре- или перилингвално (възникнала преди или след формирането на говор), придобита в детска възраст или възрастни, които са загубили слуха си след различно дълъг слухов период.


В резултат на многобройни изследвания по-голямата част от операциите за поставяне на кохлеарен имплант се извършват във възрастта между 1 и 2 години.


Опитите да се стимулира слуховият нерв чрез електричество датират още от XVIII век, когато Алесандро Волта поставил две жици в ушите си. В началото на ХХ век разнообразни експерименти в САЩ и СССР водят до откритието, че елетричеството може да се превърне в звук и преди да е достигнало вътрешното ухо.


Приносът на развитието на технологията е голям, тъй като преди „ерата“ на кохлеарните импланти е имало твърде ограничени възможности за ефективно лечение на пациенти с глухота.


Днес, 20 години след първите две кохлеарни имплантации, вече има четири клиники в България. Всяка клиника по различен начин е организирала грижите за следоперативните настройки и слуховата и речева рехабилитация за пациентите си.