Пертрохантерните фрактури са най-често оперираният тип фрактури в травматологията. Те възникват в горната част на бедрената кост, в региона межу малкия и големия трохантер (костни изпъквания в горната част на бедрото, за които се залавят различни мускули). Характерно за тези счупвания е, че са изцяло извънставни, което ги отличава от фрактурите на бедрената шийка.

 

Кратки анатомични данни


Пертрохантерният регион включва областта между малкия и големия трохантер. Изграден е предимно от спонгиозно (гъбесто) костно вещество и е богато кръвоснабден. Тези фактори благоприятстват костното срастване. За сметка на това, предимно спонгиозната структура, съчетана с остеопороза, намалява механичната стабилност в тази зона.

 

Залавянето на редица мускули в областта от една страна осигурява нейното кръвооросяване, но от друга - те се явяват основна деформираща (разместваща) сила на получените след фрактурата фрагменти.

 

Механизъм на получаване

 

По-голямата част (около 90%) от пертрохантерните фрактури възникват в резултат на нискоенергийни трвами, най-често при банално падане от изправен стоеж. Този тип фрактури се срещат по-често при жени над 50-годишна възраст и са придружени от налична остеопороза.

 

Високоенергийни счупвания се срещат по-рядко и засягат по-често мъжете в по-млада възраст.

 

Клинична картина

Водещ симптом е болката, локализирана в горната част на бедрото. След травмата пациентът не може да стои изправен и да стъпва на увредения крайник. Характерни са скъсяването и завъртането навън (външна ротация) на крайника, в резултат от действието на различните мускули, залавящи се за получените фрагменти.

 

Налице е „симптом на закованата пета“- невъзможност от легнало положение пациентът да вдигне увредения крайник от пода или леглото.

 

Образна диагностика

Рентгенографии в предно-задна (фас) и странична (профил) проекция са напълно достатъчни за поставяне на диагнозата в по-голямата част от случаите.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Лечение

Неоперативно лечение. Неоперативното лечение на пертрохантерните фрактури е свързано с продължително лежане на легло, което от своя страна носи редица рискове за общото състояние на пациентите, а те в повечето случаи са хора в напреднала възраст и с редица придружаващи заболявания. То се прилага при: болни, които са били в неподвижно състояние и преди инцидента; болни в терминален стадий на заболяване, при които не се очаква дълга продължителност на живота; болни с абсолютни противопоказания за оперативна намеса, поради придружаващо заболяване.

 

Оперативно лечение. Възрастта, в която се срещат тези фрактури и характерните за нея патологични промени в организма, крият висок риск от оперативна намеса. Основната цел на оперативното лечение е създаването на максимално бърза мобилизация на болния, неговото вертикализиране (изправяне) и възстановяване на функциите на крайника - такива, каквито са били преди травмата.

 

Оперативното лечение се състои в наместване на фрактурата (най-често закрито - под рентгенов контрол) и фиксацията й с определен вид имплант, като е желателно това да стане в първите 24 до 48 часа след травмата. Според преценката на хирурга и типа фрактура се използват различни видове импланти - плаки или интрамедуларни пирони. В някои случаи може да се извърши първично ендопротезиране.

 

Усложнения

Усложненията могат да бъдат от общ характер - психологични и общо медицински. Едни от най-сериозните усложнения са тромбемболичните инциденти. От локален характер усложненията са свързани със: забавено костно срастване на фрактурата или несрастване; инфекция на оперативната рана и др.