На първо място, преди да се пристъпи към определяне на стойностите, при които е необходимо да потърсите специалист, е важно да се направи разграничение между двата основни вида загуба на костна плътност – остеопения и остеопороза.
Остеопенията е дефинирана през 1992 г. от Световната здравна организация като състояние на понижена костна минерална плътност, с Т-score между (-1,0) и (-2,5). За сравнение при здрави лица тези стойности на костната плътност трябва да бъдат -1,0 стандартно отклонение.
Честотата на пациентите с остеопения варира в рамките на до 40% от жените, които са над 50-годишна възраст. Според статистическите данни по отношение на остеопорозата - всяка трета жена и всеки пети мъж във възрастта над 50 години са застрашени от заболяването.
За разлика от това остеопорозата се дефинира като прогресивно системно заболяване на костния скелет, което се характеризира с понижена маса и влошена микроархитектура на костта, водещи до повишена чупливост на костите и повишен риск от фрактури. Налице е дисбаланс между процесите на костно изграждане и костно разграждане, в резултат на което надмощие взема разграждането. Така костта изтънява, става по-крехка и лесно се чупи.
Остеопорозата е наречена “тихият крадец”, поради факта, че костната загуба протича без оплаквания. При остеопенията дори и не съществува възможност за проява на оплаквания, а в същото време по-рядко настъпват фрактури, следствие на дори леки травми. Поради тази причини ако не се правят редовни годишни скрининги с насочено търсене на промени в костната плътност, процесът може да напредне до тежко състояние.
Болките се появяват, когато са налице микрофрактури на прешленните тела. Става въпрос за болки в гърба, които се усилват при стоене прав и се успокояват в легнало положение. Установено е, че 40% от пациентите, които са все още без фрактура, имат костна болка средно 170 дни годишно. Останалите 60% нямат никакви оплаквания до настъпване на първата фрактура.
Най-честите фрактури са в областта на прешлените и лъчевата кост на ръката, а най-тежката е в областта на бедрената шийка, която често води до обездвижване и налага необходимостта от оперативно лечение.
Според статистически данни една от пет жени с фрактура в областта на бедрената кост завършва летално до края на първата година след инцидента. От преживелите бедрена фрактура - около 60% никога не възвръщат способността си за ходене.
Съществуват няколко скали за измерване на костната плътност, като те се използват при различни групи пациенти. Системата на Т-score от рентгеновата абсорбциометрия се използва с диагностична цел само при бели постменопаузални жени и при мъже над 50 г. За разлика от това при пременопаузални жени, деца и мъже под 50-годишна възраст, се прилага само Z-score.
Така например Z-score <(-2,0) се диагностицира като ”ниска за възрастта костна плътност. Използват се портативни апарати за измерване на костната плътност на пета, дистален радиус (лъчева кост) и пръсти на ръка. Те се използват за скрининг на рисковите групи, но не и за поставяне на диагнозата остеопороза.
Освен костна плътност и/или фрактурен риск е необходимо изследване и на т.нар. костни маркери. Това са вещества, които се отделят при костното изграждане или разграждане. Рутинно се изследват серумният калций, фосфор и алкална фосфатаза в серума, калций в 24-часова урина.
