Кои заболявания причиняват имуносупресия?

Временната имуносупресия може да бъде причинена от различни често срещани инфекции, като грип и мононуклеоза, които отслабват имунния отговор. Въпреки това, когато имунните клетки или други компоненти на имунната система са под прицел на инфекция, може да възникне тежка имуносупресия.


ХИВ



Човешкият имунодефицитен вирус (HIV) се характеризира с прогресивно влошаване на имунната система. Вирусът атакува предимно белите кръвни клетки – CD4 + Т-лимфоцити (наричани помощни Т-клетки или Т-хелпери), които са отговорни за сигнализирането и координирането на имунния отговор.


Тъй като броят на Т-хелперите прогресивно намалява, тялото остава уязвимо към все по-широк кръг от опортюнистични инфекции (които се възползват от по-слабата имунна система на човек), свързани с ХИВ. Степента на намаляване на Т-хелперите може да бъде измерено чрез кръвен тест за определянето на абсолютен брой на CD4 + Т-лимфоцити (брой клетки в кубичен милиметър кръв).


Съществуват леки разминавания в приетите референтни стойности, но обикновено за нормални се определят нива в границите от 500 до 1600 CD4 + Т-лимфоцити (в кубичен милиметър кръв). Когато броят на CD4 + Т-лимфоцитите падне под 500, човек се счита за имуносупресиран. Когато броят им падне под 200, се смята, че човек е развил СПИН и е имунокомпрометиран. Опортюнистични инфекции, свързани с ХИВ, включват:

  • Кандидоза;
  • Кокцидиоидомикоза;
  • Криптококоза;
  • ХИВ енцефалопатия (деменция, свързана със СПИН);
  • Хистоплазмоза;
  • Сарком на Капоши;
  • Туберкулоза;
  • Пневмоцистна пневмония (пневмония, причинена от Pneumocystis jiroveci);
  • Токсоплазмоза

Аспления


Аспления е термин, който е използван за описание на липсата на нормална функция на далака (слезката). Далакът играе ключова роля в имунния отговор и загубата на неговата функция е свързана със сериозни рискове от инфекция. Аспленията може да бъде вродена, но може да възникне и поради основни заболявания, които увреждат далака, като:

Аспленията увеличава риска от инфекция със Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Neisseria meningitides и сепсис до 200 пъти.


Първичен имунодефицит


Наследствените имунни нарушения, наречени първични (вродени) имунодефицити, се считат за редки. Въпреки това съществуват повече от 300 различни наследствени имунодефицити, за които е известно, че нарушават различни аспекти на имунния отговор. Те включват:

При вродените имунодефицити имунната система не успява да произведе достатъчно имунни клетки, като В-клетки или Т-клетки, за да създаде ефективна защита. Наследствените имунни нарушения обикновено се диагностицират в млада възраст и често прогресират, увеличавайки риска от инфекция с напредване на възрастта. Видовете инфекции, наблюдавани при хора с първични имунодефицити, варират в зависимост от вида на засегнатите клетки на имунната система.


Лечението на вродените имунодефицити е сложно и изисква специализирани грижи, отчасти защото хората с вродени имунодефицити не реагират добре на имунизацията и вместо това се нуждаят от инфузия на имунни клетки, които да им осигурят адекватна имунна защита.


Кои процедури водят до имуносупресия?

Някои процедури могат да предизвикат имуносупресия, пряко или непряко. Това обикновено се случва, когато ключови компоненти на имунната система, като далака или костния мозък, са засегнати или отстранени.


Спленектомия


Хирургичното отстраняване на далака, наречено спленектомия, понякога е необходимо за лечение на нараняване на далака, лимфом и автоимунни заболявания като идиопатична тромбоцитопенична пурпура.


Аспленията е следствие от спленектомия и се проявява с повишен риск от възникване на инфекция със Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Neisseria meningitides. Тези инфекции по-често се развиват през първите няколко години след извършване на спленектомия.


Лъчетерапия


Радиотерапията обикновено се използва за лечение на някои видове рак и може да причини имуносупресия, ако радиацията увреди костния мозък или други компоненти на имунната система.


По-новите прицелни технологии, като стереотактична телесна лъчетерапия (SBRT), са по-способни да щадят нормалните здрави тъкани и да намалят риска от индуцирана от радиация имуносупресия.


Аблация на костен мозък


Преди трансплантация на стволови клетки или трансплантация на костен мозък, реципиентът се подлага на процедура, известна като аблация на костен мозък, при която радиация или химиотерапия с високи дози убива всички ракови клетки, както и тъканта на самия костен мозък. Това е процедура, използвана при хора с лимфом или левкемия, за да бъде направено място за трансплантираните стволови клетки.


Без здрава имунна система хората, които се подлагат на такива трансплантации, са изложени на висок риск от инфекции, докато костният мозък не се възстанови сам. През това време реципиентът е уязвим към гъбични белодробни инфекции (включително криптококоза и кандидоза), както и към инфекция с цитомегаловирус (CMV) и респираторни вируси, придобити в обществото, като респираторен синцитиален вирус (RSV) и грип.

 

Библиография:
1. Wu J, Waxman DJ. Immunogenic chemotherapy: Dose and schedule dependence and combination with immunotherapy
2. Ashorobi D, Fernandez R. Asplenia. In: StatPearls
3. Cleveland Clinic. Splenectomy
4. De Andrade Carvalho H, Villar RC. Radiotherapy and immune response: The systemic effects of a local treatment
5. McCusker C, Warrington R. Primary immunodeficiency. Allergy Asthma Clin Immunol
6. Verywell Health. Immunosuppression: Causes and Risk Factors