Щитовидната жлеза е повърхносттен ендокринен орган, разполагащ се по предната част на шията. Формата й често се оприличава на пеперуда. Тя има два дяла – ляв и десен и свързващ ги истмус, който се намира пред трахеята, а двата лоба я обващат от двете страни.

 

Като повърхностен орган щитовидната жлеза може лесно да се палпира. Палпацията й се извършва с две ръце, като изследващият лекар обичайно застава зад пациента и внимателно опипва лобовете на щитовидната жлеза. Посредством този лесен метод, опитният специалист може първо да определи дали има нарастване на жлезата. Неувеличената щитовидна жлеза не се вижда и рядко се палпира горният й участък. Жлезата би могла да бъде дифузно увеличена или в нея да се установяват възли, или комбинация от двете – смесена струма. 


 

Според Световната здравна организация (СЗО) съществуват 3 степени, които определят степента на увеличение на жлезата:

  • Степен 0 – не се установява гуша;
  • Степен 1а – гушата се палпира, но не се вижда;
  • Степен 1б – гушата се вижда и палпира едва при пълна екстензия на главата назад. В тази степен се включват и палпируемите възли, без те да са придружени от увеличаване на жлезата; 
  • Степен 2 – гушата се вижда и при нормална позиция на главата;
  • Степен 3 – много уголемена гуша, която се вижда от далечно разстояние. 

Допълващи важни характеристики към палпацията на щитовидната жлеза са определянето на консистенцията й – дали тя е мека, умерено плътна или плътна. Особено важни са тези характеристики за възлите. По-твърдите и срастнали възли крият по-голям риск за малигненост спрямо меките, плътно-еластични и подвижни възли.

 

Един по-рядко използван в практиката белег, но показателен за хипертиреоидните състояния е установяване налието на трил. Това е шум, създаващ се ускорения кръвоток на добре кръвноснабдената жлеза. Може да се долови посредством аускултация на щитовидната жлеза, така както се преслушва бял дроб и сърце.

 

Индиректни белези говорещи за проблем с щитовидната жлеза са промените по кожата, очите, охранеността на пациента, нервопсихическата му реактивност, сърдечната честота и др.

 

Три са най-общо болестните състояние на щитовидната жлеза:

 

1.    Хипотиреоидизъм – състояние на намалена функция на жлезата и съответно намалено производство на щитовидни хормони;
2.    Хипертиреоидзъм – състояние на повишена функция на жлезата с отделяне на голямо количество щитовидни хормони;
3.    Структурни промени – нарастване на щитовидната жлеза с или без образуване на възли. В тази група се причисляват и тиреоидния карцином.

 

Към тази класификация биха могли да се причислят и състояния, при които има лабораторни промени в нивата на щитовидните хормони, протичащи обаче без клинични прояви, както и възпалителните заболявания на щитовидната жлеза – остри, подостри и хронични тиреоидити.

 

Ако структурните промени на щитовидната жлеза могат лесно да се установят посредством палпация, то нека се запознаем с белезите и симптомите, които насочват към хипер- и хипотиреоидизъм.

 

Хипотиреоидизъм

Ако са налице оплаквания от лесна умора, покачване на килограми, поява на мускулни крампи, по-често усет за студ, покачване на килограми, констипация, повишена депресивност и трудностти с паметта е възможно да се касае за намалена функция на щитовидната жлеза.

 

При жените водеща клинична проява може да са менструалните нарушения, които при намалена функция на жлезата по-често са обилна и честа менструация.

 

От прегледа обичайно правят впечатление: забавеният говор и мисловна дейност; сухата, студена и лющеща се кожа и забавеният пулс (брадикардия; СЧ < 60 у/мин).

 

Хипертиреоидизъм 

Оплакванията, които насочват към повишена функция на щитовидната жлеза, са: повишено изпотяване и интолеранс към топлина, тремор и обща напрегнатост на тялото, повишено нервно напрежение, лош сън, редукция на тегло при запазен апетит, диария, сърцебиене, а при по-възрастни пациенти, съчетани с ритъмни нарушения. И при това състояние може да са налице мускулни болки и обща отпадналост, както и менструални нарушения при жените.

 

От прегледа кожата се установява топла и изпотена, често тя се назовава още тип „кадифе”; ускорен ритмичен или неритмичен пулс, тремор на ръцете и тялото. Пациентите са напрегнати, а при асоциирано развитие на тиреоидна офталмопатия би могло да са налице данни за изпъкване на очите, зачервяване, оток на клепачите и конюнктивата, очедвигателни нарушения и др.

 

Установяване наличието на подобен тип симптоми или белези предполага изследване на ТСХ, като скринингов метод за определяне функцията на щитовидната жлеза. Структурните промени в щитовидната жлеза, установяващи се палпаторно, изискват последващо ехографско изследване на жлезата.