Клиничната оценка на опорно-двигателния апарат се основава както на данни от анамнезата, така също и на физикални методи като оглед, палпация и допълнителни лабораторни и инструментални изследвания.


Болката е универсален симптом, която е непосредствено свързана с проблем в ставата или околоставните тъкани. Важно значение за диагнозата има характерът на болката. Така например при ревматоиден артрит тя се усилва през втората половина на нощта. Съответно и интензивността ѝ се определя от степента на ставното възпаление. Причината за възникването ѝ е действието на различни медиатори на възпалението, които въздействат върху болковите рецептори, разположени в ставните структури.


При болката от механичен характер е налице предизвикването ѝ при натоварване и постепенното ѝ отшумяване при покой. По-изразена е в края на деня и намалява в сутрешните часове. Tакъв тип болка е характерен при пациенти с остеоартрозата. Така например при коксартроза болката може да ирадиира. При подагрозен пристъп болката е с внезапен и пристъпен характер, явяваща се предимно през втората половина на нощта.



Както при възпалителните, така и при дегенеративните процеси в ставите е налице скованост след сън или при продължително обездвижване. Сковаността при остеоартроза е краткотрайна и сравнително бързо преминава след раздвижване.


Отокът на ставите един от най-ранните симптоми, който насочва за болестен процес. Ставният оток се дължи на възпаление на синовиалната мембрана и на меките околоставни тъкани.


При някои заболявания, които не засягат опорно-двигателния апарат също е възможно да е налице оток. Пример са сърдечната недостатъчност, наличието на тромбофлебит, както и разширени вени (варикозни промени). От значене е отчитането на локализацията, продължителността и наличието на симетричност.


За ревматоидния артрит е характерно множество симетрично засягане, както и по-продължително задържане на отока. Друг пример е псориатричният артрит, който се характеризира с оток на крайните интерфалангеални стави (тези на пръстите).


Важен признак на ставна патология са т. нар. крепитации, които се усещат при поставяне на длан върху ставата, а с другата ръка се осъществяват пасивни движения в нея. Освен това те могат и да се чуят. Така например са налице при ревматоиден артрит, което се дължи на неравните ставни повърхности. При остеоартрозата те са значително по-изразени по степен, особено при изразени деформации и представляват силно хрущене.


Освен изброените симптоми налице може да бъдат и промени по кожата – най-често зачервяване. Съпровожда се и с повишаване на температурата, локално в засегнатия участък.


Обемът и видът на движение в нормалната става зависят от формата на ставните повърхности от ограничаващото действие на ставните връзки и от функцията на мускулите. За да се оцени ставната ограниченост в движенията е необходимо да се познават нормите.


Ограничеността може да бъде обратима или трайна. Обратимото ограничаване на движенията е обусловено от мускулно напрежение, застой, излив, увреждане на сухожилия или наличие на свободни тела (т. нар. ставни мишки, които най-често са отчупени парченца кост).


Повишената подвижност в ставите може да бъде наследствено обусловена и да се приема за норма. Но има случаи, в които тя може да бъде болестна проява – най-често се дължи на деструкция в ставата, както и слабост на свързочният апарат. Съответно е налице нарушена стабилност в засегнатите стави.


Библиография:
Начев Ч., Маринов Хр., Пропедевтика на вътрешните болести, Том първи, Трето преработено издание