Лабораторно-установеният анемичен синдром означава, че се наблюдават понижени стойности на еритроцитите, хемоглобина и хематокрита. Хемоглобинът в еритроцитите има отговорната задача да пренася кислорода от белите дробове до тъканите и да изнася част от въглеродния диоксид. Кислородът участва в процесите на клетъчно дишане и е необходима част от усвояването на енергия.
Рязко настъпилият анемичен синдром най-често е резултат от остър кръвоизлив и по симптоми той много се различава от хроничните анемии, към които се числи и желязодефицитната.
При бавно и постепенно развиване на анемията организмът си „изработва“ компенсаторни механизми, които му позволяват да толерира много по-ниски стойности на хемоглобина, от съвместимите с живота такива при рязкото му спадане.
По този начин не само самата анемия дава характерна симптоматика, така и компенсаторните механизми причиняват допълнителни оплаквания. Независимо от вида на анемията тези две групи симптоми по същността си са еднакви и могат да се открият при всеки вид анемия. Междувременно обаче различните прични за развитието ѝ причиняват и допълнителни и характерни белези и оплаквания.
Железен недоимък – симптоми
Недостигът на желязо протича в три фази. Първата е прелатентна, когато са изчерпани само депата на желязото, втората е латентна (сидеропения) с желязодефицитна еритропоеза без анемия и третата – изявена анемия.
Голяма част от последствията от железния недоимък са свързани повече с функционалната недостатъчност на определени ензими, в които той участва. За това и много от симптомите се проявяват преди настъпването на анемия. По този начин недостигът ангажира множество системи на организма, а не само еритропоезата (образуването на еритроцити).
- Кожно-лигавични симптоми
Железният йон освен участва в структурата на цитохроми и други ензими. Недостигът му причинява нарушена обмяна и регенерация на тъканите, особено на лигавиците.
Сред харатерните симтоми са:
- Плоски и вдлъбнати нокти на ръцете, чупливост на ноктите и космите, суха кожа;
- Синдром на Plummer-Vinson – атрофия на лигавицата на езика, орофаринкса и хранопровода. Израз на това са парене по езика и болезненост при преглъщане, рагади (ранички) по ъглите на устните и изгладени папили на езика – той изглежда по-гладък.
- Симптоми на самата анемия
- Бледостта на кожата не е много сигурен белег, търси се още и бледост на лигавиците, което има по-насочваща стойност – особено под езика;
- Слабост, лесна уморяемост, недостиг на въздух при физически усилия, учестено дишане;
- Признаци от страна на главния мозък, който страда от кислороден глад – отпадналост, замайване, главоболие, възможностите за концентрация са много намалени;
- Тахикардия – учестена сърдечна дейност.
Лабораторна находка
Както вече се уточни, при анемия има поднормени стойности на еритроцитите, хемоглобина и хематокрита. Самите еритроцити са хипохромни (по-бледи на цвят) поради пониженото съдържание на хемоглобин в тях и микроцитни (с намалени размери).
Допълнителни излседвания като серумно желязо, ниво на феритин, желязосвързващ капацитет на трансферина и други могат лесно да ни насочат към диагнозата.
По-голямото предизвикателство понякога е да се намери причината за недостиг на желязо. При мъже и жени в менупауза е уместно да се търси кръвозагуба от стомашно-чревния тракт, а при жените е задължителен и гинекологичният преглед.
Установяването на микроцитна и хипохромна анемия не ни довежда автоматично до желязо-заместително лечение.
В основата на лечението е откриването на причината за железния дефицит. Дори и при благоприятно повлияване на анемията от железни препарати, това единствено потвърждава, че железният недостиг е причинил анемията, но нищо повече. Задължително е отхвърлянето на злокачествен процес като източник на загубите.