Терминът тиреоидит отразява възпаление на щитовидната жлеза. Тиреоидитът може да бъде класифициран въз основа на появата на симптомите, основната етиология (причина за състоянието) и клиничните симптоми. Най-честата причина за тиреоидит е автоимунно заболяване. Тиреоидитът на Хашимото е най-честата причина за хипотиреоидизъм. Тиреоидитът може да причини преходен или постоянен хипо- и хипертиреоидизъм.
Тиреоидитът може да възникне поради автоимунно заболяване (тиреоидит на Хашимото, болест на Грейвс, следродилен тиреоидит или безболезнен спорадичен тиреоидит), инфекция (болезнен субакутен тиреоидит или супуративен тиреоидит), лекарства (амиодарон, литий, интерферони и интерлевкин-2; и инхибитори на контролни точки) или фиброза (тиреоидит на Ридел).
Болезненият тиреоидит включва инфекциозен, подостър тиреоидит, травматичен или индуциран от радиация тиреоидит, а безболезненият тиреоидит включва автоимунен, следродилен и индуциран от лекарства тиреоидит. Тиреоидитът може да се класифицира на остър, подостър и хроничен тиреоидит:
- Острият тиреоидит се причинява от бактериална инфекция на щитовидната жлеза;
- Подостър, известен също като грануломатозен тиреоидит, се причинява от вируси;
- Хроничният включва автоимунен тиреоидит, тиреоидит на Хашимото, следродилен тиреоидит и други безболезнени тиреоидити, включително ятрогенен (вследствие на медицинско или хирургическо лечение) и индуциран от лекарства тиреоидит
Остър тиреоидит
Инфекциозният тиреоидит се причинява от грам-положителни бактерии като стрептококи, стафилококи или гъбички, микопаразитна инфекция. Разрушаването на паренхима (съвкупност от основните функционални елементи на даден вътрешен орган) на щитовидната жлеза причинява индуциран от радиация тиреоидит след излагане на радиоактивен йод за лечение на болест на Грейвс или рак на щитовидната жлеза и висока доза радиация при лъчетерапия за лимфома и други ракови заболявания на главата и шията.
Подостър тиреоидит
Субакутният тиреоидит се причинява от вируси като коксаки A, B, еховирус. В щитовидната жлеза се образуват грануломи, които стават фиброзни, но могат да се нормализират след лечение.
Хроничен тиреоидит
Тиреоидитът на Хашимото е автоимунен феномен, характеризиращ се с лимфоцитна инфилтрация (проникване на лимфоцити) на щитовидната жлеза, за която се предполага, че се дължи на прилики между тироидния протеин и вирусната структура, което води до кръстосано реагиращи антитела. Анти-ТРО антителата, които присъстват при 90% от пациентите с тиреоидит на Хашимото, фиксират комплемента (голям брой плазмени протеини, които помагат в борбата с инфекцията) и следователно са способни да индуцират зависима от антитялото клетъчно-медиирана цитотоксичност (която убива клетките), причинявайки унищожаването на тироцитите (клетките на щитовидната жлеза).
Следродилният тиреоидит е деструктивен тиреоидит, характеризиращ се с лимфоцитна инфилтрация на щитовидната жлеза. Феталните клетки (клетките на плода), които мигрират към майчината щитовидна жлеза, са способни да оцелеят по време на имунокомпрометираната бременност и когато имунната система на майката се възстанови след раждането, тя активира автоимунен процес и причинява следродилен тиреоидит.
Индуцираният от лекарства тиреоидит, причиняващ хипертиреоидизъм, обикновено се предизвиква или от увеличаване на освобождаването и синтеза на тиреоиден хормон, или от деструктивен тиреоидит, причинен от освобождаването на предварително формирани хормони. Докато хипотиреоидизмът се причинява от намаляване на синтеза и освобождаването на тиреоиден хормон или от хипофизит (възпаление на хипофизата), причиняващ вторичен хипотиреоидизъм. Съдържанието на йод в лекарствата също причинява дисфункция на щитовидната жлеза.
Референции:
1. Volpé R, Row VV, Ezrin C. Circulating viral and thyroid antibodies in subacute thyroiditis
2. Ohsako N, Tamai H, Sudo T, Mukuta T, Tanaka H, Kuma K, Kimura A, Sasazuki T. Clinical characteristics of subacute thyroiditis classified according to human leukocyte antigen typing
3. Tandon N, Zhang L, Weetman AP. HLA associations with Hashimoto's thyroiditis
